Днешният 18 януари приключва цикъла от големи януарски празници (след Йордановден, Ивановден и Антоновден). Православният календар определя този ден като празник в чест на светител Атанасий Велики , архиепископ Александрийски, а сред народа празникът е по-известен като Атанасовден .
Атанасий Велики е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия.
На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан.
Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Умира на 2 май 373 г.
Според народното вярване св. Атанас, на когото при разделянето на света се паднали зимните снегове и ледове, на този ден си съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината, прогонва зимата и вика лятото: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Затова се смята, че този ден отбелязва средата на зимата. В Северна България е разпространено вярването, че в тоя ден се раждала чумата.
той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
Атанасовден се почита като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).
В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен”.
Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка и Тина.
