Днес е един от най-големите църковни празници - по традиция на 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец .
Сред народа този ден е известен повече като Димитровден .
Житие на светеца
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник.
След кончината на родителите си, Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година - прободен с копие, пише БТА.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.
Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.
Свети Димитър и българската история
Името на Свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
Традицията на Димитровден
Народният култ към Свети Димитрий го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима". В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи.
Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.
Трапезата на Димитровден
На Димитровден трапезата трябва да е отрупана с месо. Ако в дома има именник, задължително се приготвя пълнено пиле или традиционния петел яхния. Според поверията на този ден трябва да се следи дали Луната е пълна и ако е така, се вярва, че следващата година кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета.
От този ден според поверията започва зимата, а според някои вярвания свети Димитър се свързва с мъртвите и днес се провежда една от годишните задушници, на която се раздава варено жито] и питки.
В миналото на Димитровден е приключвала селскостопанската работа и хората са сядали на богати трапези, където изобилства месото, за да бъде и следващата година спорна.
На празничната трапеза присъства овнешко ястие, яхния от пилешко месо, печени ябълки и тиква. Ако в дома има именник, задължително трябва да му се приготви пълнено пиле. Днес празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана и техните производни.
Честито на всички именици, а за любителите-кулинари предлагаме две традиционни рецепти за Димитровден - петел яхния и Димитровска ябълкова пита.
