На 19 октомври църквата почита паметта на скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар.
След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Навярно по онова време този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На днешния ден, вече за 23-та поредна година, се отбелязва и Денят на българския лекар. Той се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Св. Иван Рилски. Според преданието най-великият български светец е извършил много чудеса, както приживе, така и подир смъртта си. Именно заради това и българските лекари са избрали светеца за свой закрилник. На 19-ти октомври по традиция се връчва и отличието "Лекар на годината".
Из ”Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски Чудотворец”
Издание на манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, Света гора
Едно болно дете, измито с вода от аязмото, оздравява
Днес, 15 юни 1937 година, в Рилския манастир г-жа Зора Барутчийска, родена в гр. Кюстендил, живееща в София, ул. Искър № 19, разправи на мене - йеромонах Климент, брат на Рилската света обител, следната случка от живота й: „Когато съм била малка, майка ми ме довела в Рилския манастир. Аз съм била болна от червен
вятър. Лицето ми било подуто и червено. Майка ми ме завела горе на постницата „Свети Иван" и ми измила лицето с вода от аязмото. Хората, които видели, какво прави майка, казали й да не топи лицето ми с вода, че ще стане по-зле. Но тя, като имала гореща вяра в чудотворната помощ на свети Иван, не ги послушала. И наистина, додето слезем в манастира, лицето ми съвършено се изчистило и аз съм оздравяла напълно."
Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си
(п ) Зора Барутчийска Съставител на акта: (п ) Йеромонах Климент
Как свети Иван помага на всички, които от сърце желаят да бъдат близо до неговите свети и чудодейни мощи
Предавам дословно съдържанието на писмото на г-жа М. П. Бурмева:
„Баща ми, свещеник Петко Тотев от с. Меричлери, Чирпанско, е бил убит по време на Освободителната война на 19 юли 1877 г. в гр. Стара Загора. Майка ми, презвитера Пена (покойница), е останала вдовица с 9 деца. Аз съм десетата рожба на майка си и благословена от баща си да стана учителка. Винаги съм била близо до майка си и често пъти, когато тя е плакала, съм я милвала и утешавала. На нея й бе мъчно, че баща ми като богат човек не я е водил на никой манастир и особено на Рилския манастир на свети Иван. Славата на този велик чудотворец се е носела в турско време навсякъде. Щом виждах майка си да плаче, аз я милвах и все й повтарях: „Като стана учителка, ще те заведа на Рилския манастир." Бог ми помогна, станах учителка през 1894 г. в гр. Чирпан, в четвърти клас на девическото училище.През 1896 г. видях чуден сън по време на великия пост в средопостната седмица. Пред мен се яви една черна фигура, забулена в черно було, под което се виждаше бяла заострена брада. Чух глас от него: „Следвай ме." Не зная ходихме ли, летяхме ли?! Застанах веднага зад тази черна сянка на една поляна пред голяма масивна врата, над която имаше кръст отгоре. Приближи се сянката човек, вдигна ръка, благослови и вратата се отвори; аз вървях след него. Достигнахме до друга, също голяма, врата - на църквата. Спътникът ми пак вдигна ръка, благослови и вратата се отвори. Влязох в хубава, невиждана до тогава църква и когато се доближих до царските двери, той ми посочи ковчег и ми каза: „Тук е свети Иван" и стана невидим. Аз се поклоних и плаках от радост, но си спомних, че майка ми не е с мен. След малко сянката човек се яви и ми каза: „Следвай ме." Не знам как и по какъв начин пристигнахме на голяма височина с малка старинна църква. Чух глас: „Тук е гробът на свети Иван." През големи канари достигнах до хубава вода, от която пих и се умих по негово желание. Трепнах, събудих майка и с радост й съобщих, че бях на манастира „Свети Иван". И й рекох: „И теб ще заведа." Майка ми заплака от радост.
Православен храм „Св. Ап. Андрей Първозваний”
Към Петровден, преди края на учебната година, получих писмо от чирпанския училищен инспектор със заповед да замина за София, където се откри първият държавен курс за учителки от околийските градове при Първа софийска девическа гимназия, с право на пътни и дневни пари. Върнах се вкъщи с голяма радост и съобщих на майка си да се приготви, че от София ще отидем на Рилския манастир. „Да бъде волята Божия", каза майка ми. Пристигнах в София на 1 юли и на края на месеца получих диплом по гимнастика и 200 лева. На 2 август, постейки, тръгнахме за манастира и след два дни аз видях същите врати и същата великолепна църква и ковчега на свети Йоан и започнах да разказвам всичко на майка си. Като се вгледах в иконата на светията, разбрах, че той самият ми е показал всичко на сън. И втори път пак изпратих майка ми с голямата ми сестра в манастира. Тя умря на 100-годишна възраст, през 1918 г., 21 март. Аз посетих седем пъти тази велика за нас светиня с молба към свети Иван да ме удостои да го посещавам още ред години. На шестото си поклонение получих книжката: „Чудесата на свети Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица" в Рилския манастир." Реших да напиша видяното от мен за назидание на всички, които имат вяра и надежда в Господ Иисус Христос и в Неговия светия и велик чудотворец свети Иван Рилски, покровителя на българския народ."
Написа: (п) Мария Попова Бурмева 13 юли 1938 г., Рилски манастир
Удостоверявам подписа на г-жа Мария Попова Бурмева, лично на мен позната, с подпис и приложение на Рило-манастирския печат:
Секретар на Рилската света обител: (п) Йеромонах Пимен 14 юли 1938 г.
Свети Иван Рилски изцерява един болен от сърце
Днес, 20 юли 1938 година, в Рилския манастир, долуподписаният йеромонах Климент, библиотекар при Рилската света обител, съставих настоящия акт в присъствие на йеромонах Сергии, изповедник, и монах Самуил, брат в същата обител, за следното чудесно събитие, разказано от Лазар Куюмджиев - бижутер от град Горна Оряховица.
„Около 1910 година, разказва Лазар Куюмджиев, за пръв път посетих Рилския манастир. Тогава страдах от сърце. И сега едната клапа от сърцето ми е повредена, но аз сега не усещам онези мъчителни страдания, които усещах тогава. Не можех да дишам свободно, винаги трябваше да се изкашлям, за да мога да поема въздух с пълни гърди. Усещах силно сърцебиене, изпотявах се, чувствах болки в коленете, а когато се опитвах да се изкашлям, за да поема въздух, пре-жълтявах като мъртвец. Аз се бях отчаял за живота си, защото бях ходил при много лекари, но не можаха да ми помогнат. Накрая, по съвета на един свещеник от село Стрелец, реших да се обърна за помощ към свети Иван. Стегнах се и тръгнах за Рилския манастир на поклонение, придружен от жена ми. По онова време железницата вървеше само до град Радомир. От Радомир се качихме на файтон, файтонджията ни се случи много религиозен човек. Когато навлязохме в манастирските предели, като минахме големите скали да използва педалите. Следователно, те били обречени да стоят в манастира до пълното му оздравяване, за да се завърнат както били дошли с автомобила. „Те седяха смутени, отчаяни и не знаеха какво да предприемат. Обедът им се стори съвсем горчив. С големи мъки смъкнаха болния до манастира, като двете сестри го подкрепяха под ръцете, а той силно изохкваше, щом изкълченият крак допираше земята. Седнаха в двора на манастира. Църк- вата още беше отворена. Макар празничното богослужение да беше свършило, богомолците влизаха и излизаха от храма. Като надникнаха вътре, една от сестрите съобщи, че ковчегът с мощите е отворен. Те не бяха успели да целунат ръката на свети Иван сутринта поради голямата навалица. Леонид сам поиска да го заведат при мощите, за да се поклони поне на свети Иван. КъсотоПравославен храм „Св. Ап. Андрей Първозваний” разстояние до църквата и до ковчега беше преминато бавно, защото болките при движението ставаха
все по-остри. Когато се домъкна до ковчега, Леонид Иванов се наведе, целуна ръката на свети Иван и след това сам се изправи, отстрани сестрите, спуснали се да му помагат, и сам, стъпвайки свободно на двата крака, тръгна към изхода. На въпроса, какво стана, той отговори, че от момента, в който целунал нетленната ръка на свети Иван, той престанал да изпитва всякакви болки и вече се затруднява да каже кой именно крак беше пострадал. Интересно е да се отбележи, че и наум не му е идвало, че може да бъде изцелен от свети Иван. Толкова по-голяма беше благодарността му към светеца, а сестрите плачеха от радост."
Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си:
(п ) Г. Везенкова Рилски манастир, 3 септември 1949 г.
