На 11 юли имен ден празнуват всички, които носят имената: Олга , Олег , Оля
Олга - от старо-руското (с татарски корени) име Ал'га "огнена", с времето видоизменено на Ольга, а там от скандинавски "света, свещена".
Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор . След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие. С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.
Русите през X век били още езичници. Но още в средатана IX век сред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извършвали богослужения. Такава църква имало и в град Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не е могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били благоразположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума исърцето. За тая цел в 955 г. тя заминала в Цариград. Там император Константин Багренородни (914-959) я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със Св. Кръщение, в което тя била наречена Елена. „Благословена си ти сред твоя народ – казал й патриархът, – понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!”
Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любеща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: „Аз опознах истинския Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето бежественодостойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!”
Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: „Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това!” Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на благоверната княгиня, приемали св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че света Олга посяла първите семена на християнската вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години света Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев.
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча на християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светeле всред неповярвалите люде.
Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.”
Според мнението на някои историци Света Олга-Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.
