Днешният ни рожденик може да разчувства с нежния си глас и най-коравото сърце - честито на големия Веселин Маринов!

Веселин Маринов се занимава с музика от седми клас, когато става барабанист на ученическа група. По-късно става вокалист и композитор на групата. През есента на 1981 г. е поканен за вокалист в рок група „ Импулс “. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в зала на консерваторията, където следва. Първата му изява в „Импулс“ е на 2 декември 1981 г. във Видин. Първата записана песен на певеца с групата е „Среднощна музика“ в стил прогресив рок. Също така композира песента „Ти дойде“, спечелила първа награда на Младежки конкурс за забавна песен. През 1983 г. завършва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. В този курс са още  Диана Дафова ,  Нели Рангелова ,  Ваня Костова ,  Георги Христов  и  Богдан Томов . През 1983 г. среща първата си жена – Мария, която е кандидат-студентка в Консерваторията и която по-късно става майка на дъщеря му. През 1984 г. се разболява от възли на гласните струни и претърпява две операции. Лекарите не му дават надежда, че ще продължи да пее и напуска „Импулс“.

През 1986 г. излиза първата му и единствена малка самостоятелна грамофонна плоча, озаглавена „Може да твори човек“, след нея – първата му дългосвиреща плоча, озаглавена „От любов“, през 1988 г. В тази плоча записва единствената песен в репертоара си по музика на композиторката Зорница Попова и по текст на сливенския поет Йордан Янков, озаглавена „Припомни си моето име“. През същата година се ражда дъщеря му Йоана. В периода 1988 – 1990 г. Веселин Маринов изпада в дълбока творческа криза и решава да замине за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с представянето на различни модни колекции. След 4 години, през които е отделен от семейството си, издава два албума на немски език. Връща се в България. Печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“. През 1995 г. записва албума „ Горчиво вино “, достигащ 185000-хиляден тираж, чиито успех го кара да остане в България. Песента „Горчиво вино“ става „Мелодия на годината“ за 1994 г.

След тригодишна пауза през 1998 г. записва албума „ Трифон Зарезан “, след него последователно следват албумите „Вино и любов“ (1999), „Винарната на любовта“ (2000), „Моя луда любов“ (2001) и „Моите песни“ (2002).

След 1998 г. Веселин Маринов записва всяка година нов албум, като сам си продуцира албумите (от „Горчиво вино“ насам) и ги представя на концертите си из цялата страна.

През 2003 г. записва два албума: „Пожарите на любовта“ и „Коледен сън“. На 17 април през същата 2003 година изнася грандиозен спектакъл в зала 1 на НДК, на който представя „Пожарите на любовта“.

Следват албумите „Избрах за вас с любов (2004), „Осъден на щастие“ (2005), „Моят живот“ (2006), „Да се събудиш до мен – любовни балади“ (2007) и „Хубава жена“ (2008).

На 10 октомври 2009 г. Веселин Маринов сключва църковен брак с втората си жена – Цветанка. През 2010 г. Маринов посвещава на Цветанка албума си „Още един хубав ден“.[7][8] Веселин Маринов и Цветанка се разделят през 2011 г.

През 2010 година, за втори път в кариерата си, записва 2 албума в една календарна година – „Още един хубав ден“ и втория си коледен албум „Най-скъпият подарък на света“. На следващата 2011 година записва юбилейната си колекция „Веселин Маринов – 30 години а сцена“, включваща в три компакт-диска 50 от най-хубавите песни в репертоара си, тъй като през тази година той навършва 50 години и 30-годишен творчески юбилей. В този албум е включена и песента „Нашата полиция“, която е неофициален химн на Министерството на вътрешните работи. Песента е представена на празника на МВР през 2010 г. и е единствената нова песен в колекцията. На 2 декември 2011 г. се навършват 30 години от първата му концертна изява, затова певецът подчинява цялата година на този творчески юбилей, като представя най-популярните си песни с концерти в продължение на над два часа и половина в цялата страна. През същата 2011 г. издава още един албум – „Горькая любовь“, съдържащ някои от най-големите хитове на Веселин Маринов, записан на руски език и издаден в Русия.

През 2012 г. записва албума си „Един мъж на 50“. Следва албумът „Носталгия“ от 2013 г., в който певецът изпълнява добре познати и обичани български песни от репертоара на български поп изпълнители. На следващата година записва албума „Островът на любовта“ (2014).

През 2014 г. Веселин Маринов е рекламно лице на олио „Плиска“.

На 9 декември 2015 г. изнася голям коледен концерт в зала 1 на НДК. Заедно със стотици деца пее „Над смълчаните полета“, „Шаро и първият сняг“ и „Тиха нощ, свята нощ“. Певецът посвещава три песни на децата в публиката и ги изпълнява в съпровод на две китари. Освен с децата, на сцената Маринов пее и с трио „Сопрано“ песента „Time to Say Goodbye“. На концерта изпълнява някои от големите си хитове, песни от двата си коледни албума и представя нова песен – „Жената на живота ми“. Тя ще бъде част албум, който ще излезе през 2017 г.

На 30 ноември 2016 г. певецът изнася голям юбилеен спектакъл, озаглавен „35 години на сцена“, в зала „Арена Армеец“, на който присъстват 13000 души. Специално за концерта е изградена двуетажна сцена, 210 кв. м. видеостена, а голям оркестър с утвърдени музиканти, вокалисти и балерини подържат Маринов на сцената. През същата година в периода 14 март – 15 август Веселин Маринов изнася 50 концерта из цялата страна, на които представя песните от юбилейната компилация „Златни хитове“.

През 2016 г. записва юбилейна компилация с някои от най-хубавите си песни, посветена на 35-годишната му сценична дейност. Озаглавена е „Златни хитове“ и съдържа общо 68 песни в три аудио диска и един видео диск. 

През 2017 г. записва албума „Представи си…“.

Освен поп песни, в репертоара си Веселин Маринов има и авторски фолклорни песни: „Слънце зайде“ (записана в албума „Горчиво вино“), „Песен искам“ (в албума „Осъден на щастие“), „Първа младост“ (в албума „Хубава жена“) и други.

През годините за него са написали песни композиторите Тончо Русев, Зорница Попова, Мария Ганева, Найден Андреев и други.

 

Източник: Уикипедия