На 14 септември, СЪБОТА е Кръстовден.
На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри
Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.
На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер,домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.
В народните поверия се казва, че на този ден всички молитви ще бъдат чути.
Това вярване има най-голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.
На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Традиции и обичаи на Кръстовден
Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
