Мира Добрева е една от съвременните вдъхновителки за хиляди жени у нас. Но популярното и обичано лице от екрана невинаги е била галеница на съдбата.
„Никога до онзи момент не бях разказвала за това. Не и от сърцето си. Не и цялата истина”, казва Мира Добрева. Днес тя говори без да се притеснява за детството си , за премеждията, през които е преминала, за разочарованията и признанията. Споделя как като студентка е трябвало да започне работа в гръцка телекомуникационна компания и, междувременно да бъде чистачка на офиси, докато не успее да намери път към телевизията, за което мечтаела от дете. Мира инициирала интервюто си за работа в Нова тв, където е първият й досег с журналистиката. Преминала през всички звена, докато не стигне до създаването на репортажи и поста на водеща на новините, а след това и до поканата да се присъедини към екипа на БНТ.
По ирония на съдбата журналистката опитвала да стартира кариерата си в БНТ, но тогава получила отказ. Покойният Хачо Бояджиев, който по това време провеждал конкурсите, казал след един такъв на младата Мира Добрева: „Когато акъла ти порасне, колкото косата, ела да се пробваш пак”. И тя се отдала на това „да отглежда акъла си”. Учила усилено английски и гръцки език, стенография, машинопис, правоговор, стилистика на речта, поведение пред камера, как се правят новини. Напълнила с десетки книги и учебници малката си стаичка в Студентски град. Стаичка с мухлясала баня и напукани стени, в която Мира Добрева се връщала към мечтата си, която била загърбила за дълго време, защото чувала: „Няма да стане”. Тогава в общежитието, в което живеела като студентка, започнала да възвръща куража си да се бори за сбъдването на мечтата си.
Мира Добрева, която на 12 август ще навърши 48 години, тръгва от Златоград, където е израснала. От малка мечтаела да се изявява по телевизията, но отвсякъде чувала, че това няма как да стане. „Не е възможно да станеш журналистка, ми казваше татко. А майка го допълваше: „То, тия работи така стават. За телевизията връзки трябват и трябва да си от сой.” Означава да си някаква голяма работа, да си с потекло, класа, обноски... А пък аз не съм от сой. Родена в малко градче в Родопите. Лятото сеехме тютюн, а зимата някакви плетки...”, връща се в спомените си Мира Добрева.
Тя не се чувствала и хубаво дете. Веднъж баща й казал: „Спри да мечтаеш, бе, дете! Спри с тази телевизия, я виж какви големи зъби имаш! В телевизията взимат само хора с малки зъбки”, разказва водещата и допълва, че с тези думи, сякаш я пробол с иглата, на която нижел тютюна - „Не стига, че не съм от сой, ами съм и с големи зъби”. Зъбите й продължили да растат и даже да се изкривяват. Колкото повече време минавало, толкова повече осъзнавала, че трябва да се откаже от мечтата си. Спряла да говори за нея. Не можела да понесе, че не е толкова голяма, колкото мечтата й. Поела по пътя на родителите си, които са завършили икономика. Все пак кандидатствала журналистика, но не я приели. „Казах ви, не съм от сой”, споделя Мира. Тя записва „Туризъм” в Датския колеж, а после „Човешки ресурси” в УНСС. Трябвало да минат години преди да завърши „Телевизионна журналистика” в Софийския университет.
.jpg)
„Дойдох в София с един пататник, горнище на пижамка, което минаваше за ризка, и един лъскав бял клин”, спомня си днес журналистката. Срамувала се. Чувствала, че трябва да промени нещо, но не знаела как, а и нямала никакви пари. „Толкова бедни години бяха, първите от новата история на България, хората висят на опашки за кофичка мляко, а аз вися на опашка пред телевизията”, разказва Мира. Тя се явявала на всички конкурси в БНТ, за които чувала. Тогава и Хачо Бояджиев й препоръчал да се заеме с образованието си и да се пробва пак.
Ситуацията се усложнила, след като баща й починал. Майка й не можела да издържа нея и брат й. Мира записала да учи задочно, защото трябвало спешно да започне работа. Каквото и да е, където и да е. Започнала работа в гръцка телекомуникационна компания. Работела като телефонистка. Имала и втора работа като чистачка на офиси. И двете работи вършела с удоволствие. До днес обича да чисти и да говори по телефона. Знаела е, че това е просто част от пътя, който трябва да измине, за да сбъдне мечтата си.
Един ден, докато чакала служителите на един от офисите да си тръгнат, за да изчисти, възрастна гъркиня се спряла и я заговорила, след като й направила комплимент колко е красива. Като разбрала, че Мира мечтае да работи в телевизия, гъркинята казала: „Какво чакаш? Аз като чаках цял живот, къде съм?! А можех „Мис Гърция” да стана. Повече да не съм те видяла тук! Щом искаш да работиш в телевизията, отивай! Подай си молбата, учи се – няма начин да не стане”.
На другия ден Мира отишла в Нова телевизия. Чакала пред входа. Като я питали, все казвала, че чака шефа. Нито знаела обаче кой е, нито как изглежда. След известно време видяла един мъж да излиза от сградата: „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара. Какво искаш?”. Мира отвърнала, че иска да започне работа в телевизия. „Добре дошла! Още не съм чул някой да се е отказал от един милион долара!”, казал й той.
Мира започнала още на другия ден. Пременена с дрехи на приятелката си Руми, тъй като нямала свои, бъдещата телевизионна звезда стартирала с уговорката, че ще започне стаж в гримьорната, после в монтажа, архива и чак тогава при репортерите. „Аз чистачка съм била, та сега гримьорната ли ще ме изплаши!”, казала си Мира Добрева и започнала. Преминала през всички звена в телевизията. Имала чувството, че й се случва нещо познато. Толкова дълго мечтаела и си представяла как работи в телевизия. Колелото се завъртяло и не след дълго Мира Добрева вече правела репортажи и водела новинарските емисии, пише Уикенд.
Две години по-късно я поканили да се присъедини към екипа на БНТ. През 1999 г. Мира Добрева става водеща на кратките новини „По света и у нас”, имала е и рубрика в предаването „Чай”. Оправила си зъбите. Купила си хубави дрехи. Научила се да пише по-добре, „да събира света в двуминутен репортаж”. Последвали награди, признания, грамоти. Мира Добрева е била 40 пъти корица на списания, дописки и интервютата си в печатни медии отдавна не брои.
„Минаха 22 години от деня, в който застанах на прага на Нова телевизия. И си давам сметка, че можеше и да не се случи, ако не бях упорита”, казва Мира Добрева. Тя не споделя разочарованията, болките, предателствата, но признава, че ги е имало, при това в изобилие. „Всяка болка си струва, щом се е родила от мечтата ви”, вдъхновява Мира Добрева почитателите си.
