Учените смятат, че феноменът, при който животът минава в миг пред очите , е истински, а не плод на уплашеното съзнание в критични ситуации. Нови изследвания дори са успели да установят точно кои части на мозъка са засегнати при неговото проявление.
Изследователите са на мнение, че по време на житейския си път складираме важни акценти от живота си, без дори да подозираме.
Те се складират в частта на мозъка, която се занимава със запазването на автобиографичните спомени. Проучване е установило, че при силен приток на адреналин тя се активизира в един много по-интензивен темп и точно поради тази причина започваме да си спомняме места и събития, които вече сме си мислели, че са забравени.
Изследването, дело на учените от университета Хадаса в Ерусалим, дава нова светлина върху изключително интересното психично явление, което очарова хората от незапомнени времена. Те го описват като жизнен поглед. Феноменът е включен в безброй произведения в литературата и киното, но доскоро се знаеше прекалено малко за неговата истинска същност.
За да проучат подробно жизнения поглед, израелските учени направили серия от така наречените в психологията дълбочинни интервюта със седем човека, които са преживели феномена.
На база на техните отговори разработили специални въпросници, които изпратили на 264 други хора, които също твърдели, че са имали подобни преживявания. Масово анкетираните посочили, че за разлика от холивудското описание на феномена, спомените идвали на случаен принцип.
Нямаше линейна прогресия, осезаема бе липсата на срокове и времева рамка, казва един от участниците. Имах чувството, че цялата тази серия от образи пред лицето ми продължаваше сякаш часове. Не бях във времето и пространството, добавя още той.
