Докторите му съобщиха, че умира с високо кръвно и диабет тип II тежеше над 160 кг. и тогава се случи нещо изумително!

Тогава той срещна Пийти и всичко се промени.

Пийти беше осиновен от Humane Society Silicon Valley

Вълнуващата история на Пийти и Ерик

Когато хората видят мои снимки преди пет години, изобщо не могат да повярват, че това съм аз. Теглото ми беше над 160 кг., моето кръвно налягане стигаше до тавана, имах висок холестерол и диабет тип II, давах хиляди долара за лекарства. Изобщо не се чувствах добре в компанията на други хора и аз просто спрях да живея. Бях на бизнес пътуване със самолет, почувствах се ужасно зле, защото не се събирах на една седалка и коланът изобщо не можеше да обхване тялото ми. До мен седеше един господин, който ме гледаше с абсолютно отвращение. Тогава разбрах, че аз наистина съм много дебел и това беше дъното, моята точка на пречупване. Тогава разбрах, че ако не направя нещо наистина ще умра. Погледнах в тефтерчето с телефоните ………. 1.32

Първото нещо, което тя ме помоли да направя е да осиновя куче от приют, с което да излизам навън, да стана по активен и социален. И така аз отидох до местния приют за кучета и  казах на служителката, че искам малко кученце Когато влезнах в стаята, двамата се погледнахме с изражение от рода на “наистина ли” и всъщност той въобще не беше малко кученце. Аз го заведох в къщи, незнаейки какво да очаквам, всъщност и за двамата беше ново изживяване да споделиш времето си с някой друг, независимо дали е човек или куче.

Започнахме заедно да излизаме, разхождахме се по половин час на ден. И преди да свърши годината всичко което мразех се промени. Докато се разхождах с Пийти аз отслабнах с близо 60 кг., не след дълго вече нямах диабет тип II и спрях да пия лекарства. Пийти също отслабна с 10 кг. Да бъдем заедно беше като чудо. В нашата  безусловна любов Пийти се държеше абсолютно лоялно. Той ме поглеждаше и създаваше в мен усещането, че аз съм най-страхотния човек на планетата. И аз реших, че искам да бъда човекът, който той мислеше че съм. Една от моите мечти беше да участвам в маратон и той ме гледаше с онзи поглед “ти можеш да го направиш” и аз реших да го направя.

Знаех, че Пийти остарява, откриха му тумор и лекарите нямаше какво да направят. Разбирах, че умира и го гушнах на пода, той просто ме погледна и усетих как животът го напуска. Това беше краят. Толкова много го обичах….Бях много тъжен и все още тъгата не минава.

Шест месеца след загубата ми мина през ума да отида до приюта, просто ей така.

Така срещнах Джейк.

Аз го погледнах, той ме погледна “Хей пич, хайде да се махаме от тук”.

Джейк е коренно различно куче, обича да играе , да тича и ние започнахме да тренираме за първия ми маратон заедно. Това наистина е най-доброто ми тичане.

И така благодарение на Пийти аз се събуждам всеки ден, искайки да съм най-добрия човек, който бих могъл да бъда. Той напълно ме преобрази в коренно различен човек и си мисля...всъщност кой кого спаси. Дали аз спасих него или той мен.