Името на доц. д-р Атанас Мангъров е добре познато на българина, най-вече покрай Ковид-кризата от последните 2 години.
Той е началник на Първо детско отделение към СБАЛИПБ “Проф. Ив.Киров” ЕАД - София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, придобива и научната степен “кандидат на медицинските науки”. Дисертацията му, която се прилага в цялата страна, е на тема “Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст”.
За периода, през който доц. Мангъров практикува в Инфекциозна болница, детската смъртност е намаляла повече от 20 пъти. Терапията, която той създава, е известна с наименованието “банката на Мангъров”. Член е на Българското дружество по инфекциозни болести и Националния консултативен екип по инфекциозни болести. Автор е на множество научни трудове.
В това интервю ще припомним кои са най-честите летни инфекции при децата , като ще акцентираме на характерното за салмонелозата. Разговаряме с известния инфекционист доц. д-р Атанас Мангъров.
- Доц. Мангъров, кои са най-честите ви малки пациенти в разгара на лятото?
- Най-често на случаите на деца с остри чревни инфекции, това, което обикновено наричат летен грип. Всъщност те са остри вирусни инфекции, но от време на време имаме, доста по-рядко, случаи и на менингит.
- Как става заразяването със салмонелоза ?
- Чисти, добре гледани от по 2-3 баби деца, които изведнъж вдигнат температура, започнат да повръщат и да акат кръв и слуз, обикновено са с това заболяване. Оказва се салмонелоза или кампилобактериоза, като и в единия, и в другия случай става дума за животинско фекално замърсяване.
Обикновено източник на заразяването са храни, контаминирани с животински фекалии. Най-чест източник са яйцата, защото всички, независимо дали са пресни или стари, дали са от магазина или домашни, особено последните, са заразени със салмонели. Разбира се, не всички боледуват, защото инфектиращата доза при салмонелозата е доста висока.
За да се зарази човек, трябва да изяде няколко милиона микроби, докато при дизентерията е нужно много по-малко от източника. Да припомня и това, че при дизентерията има човешко фекално замърсяване, докато при салмонелозата и кампилобактериозата има животинско замърсяване. И не е едно и също дали човек тежи например 7-8 кг, или 70-80 килограма. Във втория случай логично трябва да изяде много повече от замърсената храна, за да се стигне до заразяване.
- Кои са тези други храни, контаминирани с животински фекалии?
- Всичко, което може да бъде замърсено с животински фекалии, т.е., тор – това са салати, плодове, зеленчуци, меса. При колене на животни, особено на птици, много често има фекално замърсяване. Всичко може да бъде замърсено с животински фекалии и да се превърне в източник на заразяване. Да, колкото по-добре е измито месото, салатата, всичко, толкова по-малка е вероятността от заразяване, но винаги може да се пропука дисциплината, както се казва. И пак ще повторя – най-рискови са яйцата.
- Какви са симптомите?
- Температура, повръщане, диария, която често пъти е с примеси на кръв и слуз, болки в корема, не рядко се стига до дехидратация, обезводняване.
- Какъв е инкубационният срок на заболяването?
- Инкубационният срок на салмонелозите и на кампилобактериозата е една седмица по принцип, но обикновено е 2-3 дни.
- По какво се различават тези две инфекции от другите чревни заболявания?
- По нищо не се различават. Никой не може да каже въз основа на клиничната картина, че еди кой си е със салмонелоза, другият с дизентерия или кампилобактер. Обикновено от епидемиологична гледна точка отново казвам: тези, които са чисти и добре гледани деца, най-често са със салмонели или кампилобактери, другите, които са с ниска лична хигиена, обикновено са с дизентерия, защото при нея има човешко фекално замърсяване.
Диагностицирането става като се направи фекална проба. Ние като погледнем детето, можем само да предположим, че е салмонела или кампилобактер. Докато при другата ситуация до голяма степен на вероятност може да се предполага дизентерия, но няма нищо сигурно. Сигурното е да се направи микробиологично изследване. Искам тук да отбележа, че изследването при кампилобактериозата е бърз тест. Той е имунофлуоресцентен, като тестът за бременност.
Тестовете, с които се изследват кампилобактерите, се използват някъде от по-малко от 10 години насам. Защото това са анаеробни причинители, които са точно толкова разпространени, колкото салмонелите. Само че, за да се култивират, за да се докаже културално един кампилобактер, се изисква много добра диагностична лаборатория. И всъщност, диагнозата кампилобактериоза започна да се поставя, когато се появиха тези бързи тестове.
Ние при всяко дете, което има в изхожданията кръв или слуз, задължително пускаме тест и за кампилобактер
Иначе те по нищо не се отличават – дали е салмонела или кампилобактериоза, няма как да се различи. Но особеното при салмонелозите е, че те са продължителни диарии с вълнообразен ход - затихват, обострят се, пак затихват…, една салмонелоза може да откара 2-3 седмици.
Другата тяхната особеност е, че салмонелите не се влияят от антибиотично лечение. Там даже даването на антибиотици е противопоказано, тъй като това засилва продължителността и тежестта на заболяването. Докато при доказана и диагностицирана кампилобактериоза се дава антибиотик. И то от групата на макролидите.
- А има ли ваши колеги, които въпреки това дават антибиотици при салмонелоза?
- Има, да, масово се дават, от което няма нужда. Т.е., преди да се дава антибиотик, трябва да сме наясно какво ще лекуваме с него и ако е салмонелоза, не бива да се дава такъв клас медикамент, ако е кампилобактер – тогава лекуваме с антибиотици – специални, които са подходящи и ефективни само при камбилобактера, за друго не стават.
- А каква тогава е правилната терапия за салмонелозата?
- Диета и рехидратация. И чакане. Аз ще се повторя, но е важно да се запомни, в т.ч. и от докторите, че даването на антибиотици при салмонелоза води до по-продължително протичане на заболяването и създава предпоставки за салмонелно носително. До антибиотик може да се стигне само ако, не дай си Боже, става дума за салмонелозен сепсис. Но веднага бързам да кажа, че това се случва изключително рядко.
- За какво да внимават родителите през лятото?
- Да се внимава какво се яде, особено при кърмачетата, които вече са на 7-8 месеца, захранени. Когато започнат да им дават жълтъци майките, нека имат предвид, че трябва да варят яйцата поне 15 минути от момента на завирането. Важно е да запомнят, че когато им изцеждат сокчета от моркови и други зеленчуци и плодове, да ги измиват много хубаво. Морковите са зеленчук, който се отглежда в почвата, тя се тори с оборски тор, ясно е какъв е рискът.
Затова казвам, че винаги има възможност хигиената да се пропука. Същото се отнася и за другите натурални сокове, независимо от какво ги приготвят. Трябва да ги измиват много добре, защото ако все пак има фекално замърсяване, може да се получи заразяване.
Когато се ходи на море, там, където се събират много хора на едно място, да не се създават условия за нарушаване на хигиенната обстановка и възможност за заболяване. Не забравяйте, че най-уязвими са най-малките.
Може би е добре да споменем и за хепатит А, тъй като заразяването с него се вихри именно през летните месеци, а боледуването вече е през есента. Защото инкубационният период е около 45 дни. И по отношение на хепатит А говорим пак за човешко фекално замърсяване. Т.е., то се случва от лоша хигиена през лятото, а се боледува през есента. И е хубаво, особено децата да са ваксинирани и за хепатит А. Да, ваксината за хепатит А не е задължителна като тази за хепатит В, но е желателно да се направи, защото един хепатит А може да коства няколко седмици в болница.
