Една от ваксините, включени в имунизационния календар в България, е тази срещу морбили, паротит и рубеола. В последните 1-2 години обаче в страната ни и в тази част на Европа като цяло се бележи значителен ръст на заболеваемостта от морбили.
“Налице е “смайващо” годишно увеличение на болните от морбили и смъртните случаи от тази инфекция през 2022 г.”, се отчита в съвместен доклад на СЗО и Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, съобщава “Ройтерс“.
22 милиона деца по света са пропуснали първата доза през 2022 г., а 11 милиона - втората. Според СЗО, ситуацията изобщо не се е подобрила след пандемията в страните с ниски доходи, където рискът от морбили е най-висок. И в България тенденцията е тревожна, тъй като стана ясно, че ваксиналното покритие за морбили е спаднало под 90%.
“Данните за извършените имунизации срещу морбили, паротит и рубеола показват незадоволително ниво на имунизационния обхват, което поставя в риск поддържането на елиминация на морбили и рубеола“, се казва в Анализ на изпълнението на дейностите по имунопрофилактика в България през 2022 г. на НЦЗПБО.
Експертите отбелязват, че неимунизираните поради немедицински причини (основно отказ на родители) значително надвишава броя на неимунизираните по медицински причини. Темата коментира доц. д-р Атанас Мангъров, к.м.н.
Доц.д-р Атанас Мангъров
Визитка
♦ Доц. д-р Атанас Мангъров, к.м.н., е началник на Клиниката за лечение на детски инфекциозни болести към СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ ЕАД – София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, придобива и научната степен „кандидат на медицинските науки“.
Дисертацията му е на тема „Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст“, която се прилага в цялата страна. Детската смъртност в Инфекциозна болница в София е намаляла повече от 20 пъти, откакто доц. Мангъров практикува там.
♦ Член е на Българското дружество по инфекциозни болести и на Националния консултативен екип по инфекциозни болести. Автор е на множество научни трудове.
- Доц. Мангъров, вие от години предупреждавате за проблеми във ваксиналното покритие за някои инфекциозни заболявания. Как ще коментирате тревожната статистика, касаеща морбили инфекцията?
- Аз нямам точна информация, но може да се каже, че във връзка с ковида ваксина стана едва ли не мръсна дума. И то поради това безумно желание за силово налагане на новите т.нар. ваксини, които не бяха изпитани по правилата и които имаха много странични действия и твърде лош профил за безопасност.
Иначе намаляване на ваксиналното покритие се наблюдава и по отношение на другите ваксини, които са включени в задължителния имунизационен календар. А специално по отношение на ваксината за морбили има един проблем, който възникна през 90-те години.
Тогава беше публикувана една статия, която впоследствие беше оттеглена. Според нея, ваксината за морбили има връзка с развитието на аутизъм. Тази статия впоследствие беше многократно опровергана и, както казах, беше оттеглена.
Но и до момента има хора, които се страхуват от ваксината за морбили, тъй като считат, че има връзка между морбили и аутизъм. Което не е точно така, защото, ако си спомняте в миналото имаше т.нар. училища за бавно развиващи се деца. Но тези училища бяха закрити, изведнъж сякаш тези бавно развиващи се деца изчезнаха (естествено те няма къде да отидат, тях си ги има).
Ето тогава започна да се говори за аутизъм и деца от аутистичния спектър. Т.е., това е проблем, който го е имало преди. Затова според мен, не може да се твърди, че има такъв бум на аутизма, просто децата, които тогава бяха наричани по един начин, сега ги наричат аутисти.
- Да поговорим за самата инфекция – морбили...
- Морбили е много истинска болест. Тя е силно заразно заболяване, въздушно-капкова инфекция, която се предава с микроназални частици от човек на човек.
Контагиозният индекс достига до 100% и на практика, когато някой влезе в съприкосновение с човек, болен от морбили, той се заразява. И всъщност, при нормални обстоятелства, ако няма ваксина, рано или късно, по-скоро рано, отколкото късно, те преболедуват от морбили.
Като особеното на тази инфекция, която протича с характерен обрив, с токсоинфекциозен синдром е, че морбили като заболяване води до потискане на имунната система, в резултат на което се стига до усложнения.
Тези усложнения може да са първични, т.е., причинени от самия вирус, като те най-често засягат белия дроб и мозъка. Може да са и вторични, които се дължат на това потискане на имунитета, в резултат на което преболедувалият от морбили става податлив на всевъзможни вторични инфекции.
В самата клинична картина няма нещо кой знае колко страшно. Болестта протича с температура, с общо неразположение и със специфичен обрив по кожата.
Този обрив има десцендентно разположение, т.е., обхваща главата, спуска се надолу по цялото тяло, за да обхване и крайниците. Продължителността на заболяването е около една седмица.
Характерно за морбили е този макро папулозен обрив, който обхваща цялото тяло. Освен това има промени в устната лигавица.
Просто заболяването си има специфична клинична картина, често пъти съпроводена със суха дразнеща кашлица и с конюнктивит (възпаление на очните конюнктиви). Общо взето човек, който има такъв обрив, който има възпаление на очите и кашля, най-вероятно се е заразил с морбили.
- Как се лекува?
- Дефинитивно лечение няма. Морбили все още е самоограничаващо се заболяване, т.е., болест, която преминава от само себе си. В огромната част от случаите имунната система се справя с него, но понякога нещата могат да тръгнат накриво и да завършат неблагоприятно.
Ако си спомняте по време на голямата епидемия в страната през 2009-2010 г. бяга засегнати около 24 хиляди и неколкостотин души, повечето от които бяха деца. Огромната част от тях бяха от ромски произход и на-важното – неимунизирани. За съжаление, тогава починаха 24 деца.
Сега би се случило по-трудно такова широко разпространение, защото все пак след 2009-2010 г. бяха положени много усилия да се възстанови ваксиналното покритие. Но през последните 3 години отново се наблюдава спад в това отношение.
И то не само поради нежелание на родителите да ваксинират децата си. А защото по време на ковид-пандемията хората не ходеха по доктори; детските консултации бяха затворени; кабинетите на личните лекари също не работеха пълноценно.
Просто нямаше къде да се ваксинират, а и много хора нямаха голямо желание да го направят.
- Д-р Мангъров, в тази връзка, ние сме обсъждали с вас проблема с онези майки, които категорично отказваха да ваксинират децата си дори със задължителните ваксини. Има ли някакъв напредък в това отношение?
- Към настоящия момент всичко си върви по обичайния начин, нека го кажа – по нормалния начин. Но най-лошото, което се случи по време на ковид-пандемията, е, че ваксините за коронавируса буквално бяха скрити зад стандартните ваксини – тези, които са в националния имунизационен календар.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид внушението, когато някои хора казваха, че, ако вие сте против ваксините за ковид, сте антиваксъри. Което е манипулативно, тъй като ваксините за ковид нямат нищо общо с нормалните ваксини, които съществуват в имунизационния календар
Просто те са съвсем друг тип, дори за тях не би трябвало да се употребява наименованието ваксини. Техният профил на безопасност беше и все още е много нисък и в момента дори започва да се говори за постковид ваксинационен синдром. Т.е., за синдром, който възниква след ваксинация против ковид. Този синдром е свързан с обща отпадналост, продължителна умора, невъзможност да се издържа на продължителни физически натоварвания.
- За кои други детски заболявания има намаляване на ваксиналното покритие?
- За всички останали. Просто в момента, ако се види епидемиологичната статистика за ваксиналното покритие с различните ваксини, става ясно, че то не е такова, каквото беше преди пандемията. То е по-малко.
- За ваксината за полиомиелит как стоят нещата?
- В момента ваксината, която в нашата страна се използва за полиомиелит, е една обща ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенца и хепатит В. Това е шествалентната ваксина. Има и петвалентна, която е същата с единствената разлика, че в нея няма съставка за хепатит В.
Това, което виждам в практиката си, е, че непрекъснато се срещаме с деца, които или са девствени по отношение на ваксиналния си статус, или са с непълно ваксинално покритие. И това се отнася за всички ваксини: за някои повече, за други по-малко. Така например, ваксините за вариола, морбили, заушка, които са набедени, че са опасни, са с много по-ниско ваксинално покритие, отколкото трябва.
Друга ваксина с изключително ниско ваксинално покритие, това е тази за човешкия папиломен вирус. Нека отбележа и изтъкна, че в нашата страна тя се прави безплатно (по принцип, е много скъпа) на момичета на 11 и 13- годишна възраст. Това е една много добра ваксина, но въпреки нейните качества и безопасност, ваксиналното покритие е под 3%.
-А защо не тръгна тази ваксинация?
- Не тръгна, защото хората не бяха убедени, че има смисъл да се прави тази ваксина
А тя между другото, е не само за момичета, но и за момчета. Защото такава лигавица, каквато има на шийката на матката, има и по ларинкса, по фаринкса, по ануса, по пениса. Този вирус може да се засели върху тези лигавици и да даде злокачествени изменения, които се наблюдават при рака на шийката на матката.
При мъжкия пол този вирус провокира най-вече рак на гърлото, на ларинкса, на фаринкса. И още нещо: както при ваксините за ковид, така и кампанията за ваксината за човешкия папиломен вирус, се правеше от хора, които са некомпетентни.
- Как да се промени това, за да се убедят хората в ефективността и необходимостта от тази ваксина?
- Първо трябва да се обучат хората, които дават информация за ефективността и безопасността на тази ваксина, за необходимостта от нейното използване. И това трябва да се прави не от гинеколозите, въпреки че става дума за човешкия папиломен вирус, а най-вече от детските лекари, педиатрите. Защото те са тези, които дават съвети по отношение на ваксините.
И когато се получи разнобой, когато да кажем педиатърът съветва родителите, че детето трябва да се ваксинира, много често излиза някой друг „специалист“, който казва: „аз това не го приемам, аз съм против това нещо.“ Просто въпрос на компетентност и на ниво на познания.
Но искам смело да заявя, че ваксината за човешкия папиломен вирус е направена по правилата на изкуството. Тя е добра, безопасна ваксина.
Нещо, което не може да се каже за ваксините против ковид. И знаете ли кое е най-странното, да не кажа абсурдно: тези, които така ентусиазирано радетелстваха за имунизацията за ковид, са против ваксините за грип и за човешкия папиломен вирус.
Грипът е истинска болест. Вижте, противогрипната ваксина не е кой знае колко ефективна, нейната ефективност се движи между 30 и 70%, което никак не е малко.
Но тази ваксина е безопасна и е хубаво да се прави, защото това намалява заболеваемостта от грип. Докато за ковид ваксините не е така. И хора, които не разбираха, тръгнаха да се занимават с материя, от която нямат никакво понятие.
- Тази година май се повиши интересът и към противогрипната ваксина, права ли съм?
- Да, защото тази ваксина стана безплатна за хората над 65- годишна възраст, което е добре. Но тук се пропуска един съществен факт, че грипът протича най-тежко в ранната детска възраст. И всъщност децата, тези, които ходят на ясли, на градини, те имат много широк кръг от контакти. А в детската възраст грипът протича тежко.
Противогрипната ваксина се прави над 6-месечна възраст и когато е за пръв път в живота (между 6 месеца и 8-годишна възраст), трябва да се направят 2 дози, в интервал от един месец.
И всъщност децата, които ходят на ясла, на градина, на училище, е добре да бъдат ваксинирани. Защото, когато едно такова дете се разболее от грип през януари и февруари, му се разбутва имунната система и след това има поне още една-две допълнителни други вирусни инфекции.
