Академик Лъчезар Трайков е сред най-добрите специалисти в света по болестта на Алцхаймер. Роден е на 4 януари 1959 г.
През 1993 г. френският професор Франсоа Болер го кани в екипа си в Университетската болница "Енри Мондор" в Париж, където Лъчезар Трайков остава 7 години. Задълбочава изследванията си върху деменциите, защитава докторантура и с диплома, отпечатана от Френския монетен двор, е признат за професор. Връща се в България през 2000 г. От 2009 до 2013 г. е изпълнителен директор на Александровска болница. През 2017 г. е избран за "Медик на годината", а преди месец БАН го избра за академик в областта "Медицински науки".
Стастистиката показва повишена смъртност от мозъчен инсулт, само стресът ли е основният виновник?
Категорично не. Когато говорим за мозъчен инсулт трябва да отбележим първо, че разбираме и говорим за исхемичен мозъчен инсулт. Когато говорим за честота, статистики и смъртност основно значение имат рисковите фактори. Те са артериално налягане, холестерол, диабет, алкохол, тютюнопушене, наднормено тегло и обездвижване, както и някои сърдечни страдания като ритъмно нарушение.
Така че, за да расте заболеваемостта от мозъчно-съдова болест и смъртността от инсулт - значи тези рискови фактори не се контролират, както трябва. Това, че все по-млади хора имат тези рискови фактори говори, че те ги подценяват. За съжаление, когато се получи един инсулт, това е късната фаза на мозъчно-съдовата болест. Това означава, че са изпуснати години, през които е можело да бъде направено нещо.
Каква е превенцията тогава и какви са симптомите?
Не е нужно да имаш никаква симптоматика, за да се сетиш, че имаш ли високо кръвно налягане, може и да си на 30 години, трябва да вземеш мерки и кръвното налягане да влезе в нормални граници. Нормални граници означава за хора до 60-годишна възраст кръвното да не скача над 140/90. Както и да не пада прекалено ниско. Хипотониците - хората, които цял живот са с ниско кръвно, като по принцип не страдат толкова от мозъчни инсулти. Което за пореден път потвърждава, че по-скоро високото кръвно и липсата на контрол върху него е най-рисковият фактор за мозъчен инсулт.
А българите изключително го подценяват. Включително в България едва ли не се счита, че високото кръвно налягане се лекува като грип - 10 дни да пиеш лекарства, то да влезе в норма, след това да ги спреш, когато си решиш. Абсолютна груба грешка. Същото важи и за холестерола и за диабета. Хора! Всичко губи смисъл, когато получиш един исхемичен инцидент - било то инфаркт или инсулт.
Разполагате ли с данни колко българи годишно получават инсулт?
Статистиките не са актуализирани много отдавна и то защо? Защото стриктната и стойностна епидемиология струва пари. Данните, които получаваме от НЗОК за хората, които се лекуват, за съжаление не са точни, тъй като там се водим от диагнозите, които се подават по клиничните пътеки, а те не отразяват реалността - т.е това, което се отчита е по-високо от реалността.
Какво се случва, когато вече е получен инсулт?
Ето, това е второто важно направление освен превенцията. Хората трябва да знаят, че когато са в острата фаза т.е получили са инсулт, трябва по възможно най-бързия начин да стигнат до най-близката болница. Това са всички университетски, окръжните и някои от районните болници в страната. Много важно е да се знае, че терапевтичният прозорец при инсулт е между 3,5 и 4 часа. Какво означава това - времето, през което можеш да отпушиш една артерия в сърцето и да няма последствия за пациента, е 6 часа, а за мозъка - 4 часа. Тоест - има ли човек някаква симптоматика, свързана с нервната система - смущения в говора или загуба на способността за говор, парализа на крайник, изкривяване на лицето, световъртеж, изкривяване на лицето - не може и не бива да се чака да мине от само себе си. Не подценявайте такова състояние - отидете в болница. За да не се чудим после защо се увеличава смъртността и защо се увеличава броят на инсултите.
Казахте, че единият рисков фактор е употребата на алкохол. Какво е препоръчителното количество алкохол седмично, което не нанася щети на мозъка или няма такова?
Има доза, с която така или иначе средностатистическият зрял човешки организъм може да се справи без тежки последствия върху мозъка. Не случайно в западните държави питието е 40 мл. Говорим за твърд алкохол. Това е дневната доза. Разбира се индивидуалната поносимост е различна, но минеш ли във вариант редовна употреба, алкохолът е такова вещество, че след година, две създава зависимост. В България има едно такова мислене, че да пиеш една ракия дневно не е проблем. Да, но една ракия тук е 100 мл - надхвърля почти три пъти токсичната доза. Тоест при 100 мл ракия искаш, не искаш, имаш последствия. Това дали ги усещаш - няма значение. Хроничната алкохолна злоупотреба води до атрофия на мозъка. Не се говори, но води до категорично много сериозна деменция. Има хора, които от една чаша бира получават епилептичен припадък. Разбира се, има и хора, които изпиват 1 литър концентрат и се прибират горе долу самостоятелно вкъщи. Но така или иначе, ако ще се посяга към алкохол по някакъв повод - нека да е чаша червено вино. В последните години много силно и бързо се американизирахме - какво имам предвид. Националното питие на американците е уискито. И тук какво се получи, ако не пиеш уиски, едва ли не, не си демократ. Или не си свободомислещ, едва ли не. Това са много евтини уловки.
Какво не знаят хората за последиците от микроинсулт и инсулт и подценява ли се това "микро"?
Подценява се, категорично. Много дълго време невролозите считахме, че инсулт има, когато ти се парализира ръката или крака. Но когато е налице тази симптоматика, тогава "дупката" в мозъка, така да я наречем, е голяма. Там тъканта е загинала. И засега не е открит начин, по който тези "дупки" да бъдат запълнени. Микроинсултите, които са с дължина под 1 см, дълго време не знаехме, че съществуват. Защото скенерите преди 30 години не показваха нищо, което е под 15 мм. Сега с магнитния резонанс виждаме всичко, което е 0,5 мм. И си дадохме сметка, че когато получиш един инсулт, който е 15 мм, около него има десетина други микроинсулти. Малките инсулти са 15 пъти по-чести от тези, които дават парализа. Малките инсулти са предвестник, че ще се случи нещо по-голямо. Но последиците от микроинсултите също са сериозни - не се парализираш - оглупяваш. Тоест микроинсултите са задължително свързани с бавно и доста коварно снижение на умствените способности.
В тази връзка има ли начин човек да забави старенеето на мозъка. Изобщо възможно ли е това?
Да, възможно е. На първо място трябва стриктен контрол върху рисковите фактори, които вече изброих. Вторият фактор е физическата активност - достатъчни са 5-6 разходки седмично по един час в парка. Третият фактор - храненето. Да намалим тлъстинките - свинското месо с мазничкото. Това нещо е много важно. Трябва да се придържаме към средиземноморската диета т.е повече риба, плодове и зеленчуци, зърнени храни. Четвъртият фактор - умствена активност, най-вече четенето. Обаче - зяпането на латиносериали или т.нар. сапунени сериали не помага изобщо на мозъка. Това е обида за мозъка. Защото в тези сериали действието се развива със скорост от 3 сцени на пет минути. Но телевизията може да е начин за изключителен фитнес на мозъка - например едно стойностно дискусионно предаване. Тоест да обобщим - всякакъв вид леност не е препоръчителен и не е здравословен. С напредването на възрастта не бива да угасва стремежът към новото - новите книги, новите дестинации, новите филми, новия софтуер, да се плашат от новия телефон или компютър. Да, ще създаде известен дискомфорт за известно време, но мозъкът ще вика "Ура".
Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg
И петият фактор - социалните контакти. За съжаление у нас за възрастните хора социалните контакти се изчерпват с ходене до внуците. Това е традиционното занимание на българския пенсионер. Но една разходка в парка е безплатна. Да, скъпи са билетите за кино и театър, но не се отказвайте, не се затваряйте в себе си. Избягвайте да бъдете сами. Гледайте един филм, обсъждайте го след това. Няма по-добра тренировка от това за мозъка да говорите и обсъждате дадена тема. Прекрасен фитнес е това за мозъка.
Къде се намира България спрямо света в лечението на пациенти с деменция и Алцхаймер?
На добро място. Всичко, което се предлага по света, го има в България. Но първо искам да подчертая, че няма генетична наследяемост при болестта на Алцхаймер. Вече знаем целия механизъм на увреждане на мозъка при това заболяване, но все още не знаем каква е причината. Знаем, че в нервната клетка се образува един белтък, на който не му е там мястото и я убива, но още не знаем защо е там. Тук обаче имаме голяма новина. През лятото имаше световен конгрес на невролозите специално за болестта на Алцхаймер в Чикаго. Там за първи път бяха оповестени резултатите от едно 18-месечно клинично проучване, според които при прилагане на определен медикамент за този период "лошият" белтък в мозъка се изчиства. Това е една изключителна стъпка напред. Защото ще има възможност това лекарство да стигне до пазара и с него да бъдат лекувани пациенти в начална фаза на Алцхаймер. Може би ще се появи до 2-3 години. Това е медикамент, който се прилага венозно два или три пъти месечно.
Досега говорихме предимно за възрастните пациенти, но как влияе прекомерната употреба на електронни устройства на мозъка на децата?
Много са неизвестните и са много въпросите, които невролозите си задаваме, но още нямаме отговори. Но мога да кажа, че за всяка дейност трябва да се говори индивидуално, защото те са многолики. Но да вземем за пример компютърните игри. Има едно усещане у младите, че ако са шампиони в дадената игра, то те са много интелигентни. Пълна заблуда, ще ги разочаровам. Преди време японски учени изследваха повечето компютърни игри, които са на пазара. Нито една от тях не стимулира умственото развитие. Стратегическите игри стимулират мозъка, правят го правилно активен само при първото изиграване. След това мозъкът казва "Не ме обиждайте повече". Да не говорим за останалите неща, за които децата губят време. Но съм категоричен, че трябва различните игри, телевизии и т.н, насочени към децата да носят знак "Одобрено от Националната асоциация на детските психолози или невролози". И още нещо - трябва на родителите да е ясно, че не трябва децата им да са пред екран целодневно. Не бива родителите да заместват собствената си грижа и присъствие с един таблет, който лепват пред детето си и приключват.
И последно - разгадана ли е вече човешката "черна кутия"?
Не. Все още не знаем как функционира прословутата черна кутия. Все повече разбираме и знаем за нея и все по-интересно става, но предизвикателствата, които остават, са много.
