Из коментарите в социалната мрежа открихме такъв, който не честити празника, а осъжда символиката покрай този специален за много жени ден. Написано е от Лидия Иванова, а ние го споделяме за всички, които може би ще открият и своите убеждения вследващите редове:
„Изключително унизително се чувствам, строена и начервена да се смея глупаво и приемам поздравления, че съм жена.Нима трябва да съм по-горда или да се чувствам по-специална сред всички други 3 милиарда жени на планетата? Още по-дразнещ е опитът да се даде смисъл на този ден е да се нарече ден на майката и да се отбележи със соц.
Един ден да се сетим, че има за какво да благодарим на майките си, а през останалото време на годината да им звъним рядко и да се виждаме от време-на време. Както и да го въртим, 8-ми март е символ и израз на стадното чувство и пролетарския дух. Пролетарият е човек лишен от индивидуалност, скрит от всякаква отговорност, подтиснат и унизен, чакащ своя ден - издигнат в култ от тези, които го създадоха.
В този смисъл за мен е много по-стойностно и мило да ме възприемат и поздравяват като кокошка от кокошарник. А за да ви припомня и аз, като господин Пирински, откъде е тръгнала истерията „осми март“, ще ви дам един откъс от феминисткия бюлетин "Мать порядка": „Съвременната жена знае повече от тенджерата и неизпраните пелени!
Време е жените сами да изискат своя творчески, обществен и професионален потенциал, време е да се самоорганизират срещу Патриархата, Държавата, Капитала и Църквата. Навярно жените имат и своя собствена алтернатива на цялата тази мерзост. Празничния ден! Всяка година 8 Март трябва да бъде отново Ден за международна борба за Свобода, Равенство, Достоен Живот и за правото сам да си бъдеш господар.....
Денят на борбата на жените изисква повече – пълно унищожение на Капитализма, Държавата и дискриминацията от всякакъв род във всички сфери на живота. И едва тогава празникът 8 Март може да стане така традиционен и носталгически, както Деня на Победата за старите фронтоваци. А засега – БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА!“
