Дъщерята на самоубилия се в понеделник д-р Генади Влашки от Лом публикува емоционално обръщение във фейсбук, с което разплака стотици в социалната мрежа, пише Булнюз. Ина Влашка е събрала сили да се сбогува с баща си чрез тежък за четене пост, в който обяснява причините той да сложи край на живота си: "Това е д-р Генади Влашки или познат още като моят баща.
Говори се, че вчера моят баща извърши престъпление.
С любезното съдействие на някои т. нар. негови “колеги” и безхаборното им отношение към онкоболните в България, към съмишлениците им. Да. Съмишленик на тези, които трябваше да го спасят. Баща ми е лекар. Беше лекар. Анестезиолог. Такива неща ми е разказвал, че мога да напиша книга, после втора и така да стигна до поредица.
Мисълта ми е, че за разлика от един тон бездушни незаслужили титлата си негови колеги, моят баща през цялата си професионална кариера не спря да се бори за човешкия живот и невинаги е мислил за последствия, щом е имал шанс да помогне, било то и с вероятност да навреди на себе си и своята професия. Та така. Толкова от мен.
И това е много, и не би трябвало да го споделям тук. Просто исках да се знае какъв великан е моят баща. Колко много усмивки оставяше по пътя. Колко корави бяха последните две години. Как нелепо го изгубих. И колко много ще ми липсва. Всички останали просто сведете глави в името на всеки онкоболен, защото борбата е безмилостна.
И краят понякога - жесток. П.С. Искрено благодаря на тези негови колеги, които се бориха с него, на приятелите му и на всеки човек, който му даде топлина." Д-р Генади Влашки е завършил през 1993 г. Медицинския университет в Плевен. През 1994 г. работи в ТУБ-диспансер в Лом. Работил е и в ЦСПМ в Лом, в ОАИЛ-Враца. През 2014 г. придобива специалност „анестезиолог-реаниматор“.
Работи в МБАЛ-Свищов, а от юни 2017 г. е част от екипа на СБАЛК-Плевен. Само 4 дни преди да се самоубие със законно притежавания пистолет, той се е сбогувал с този свят чрез пост във фейсбук.
На 2 април вечерта д-р Влашки вече е бил взел съдбоносното решение и това личи от думите му, останали завинаги след него: „Човек умира и богат и беден. И всеки сам си носи своя кръст, по-важното е да си бил полезен, преди да се превърнеш в шепа пръст“…
