за тестото:
500 г брашно
1 пакетче суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л.
1-2 с.л. олио /зехтин/
300 мл топла вода
за плънката
400 г телешка кайма
1 голям домат
1 глава кромид лук
2 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз
1 червена чушка
лют червен пипер – по желание
сол, черен пипер, кимион – на вкус
3 с.л. зехтин /олио/
Рецепта за домашен лахмаджун
• Омесваме тестото и оставяме да втаса
• Каймата смесваме с останалите продукти, които нарязваме на ситно, добавяме и подправките.
• Разделяме тестото на 6 части и разточваме тънки елипси или кръгове, разпределяме отгоре каймата и печем в предварително загрята фурна на 200 градуса.
• Сервираме със ситно нарязан магданоз, резенчета домат, лук и лимон.
Лахмаджун е ястие от близкия Изток, името е от староарамейски произход – lahm am dschun и означава буквално Месо с тесто. Счита се за доказано, че ястието води началото си от Асирия, от второто хилядолетие преди нашата ера. Представлява само няколко милиметра дебела подложка от втасало тесто, намазана преди печенето с тънък слой слой от сурова кайма, домати, лук и подправки. По традиция лахмаджунът се яде горещ, директно от фурната, когато е хрупкав.
По традиция лахмаджуна се предлага с резенчета лук, няколко стръка магданоз и парче лимон. Лимонът се изстисква върху лахмаджуна, който се навива и се яде веднага. За подлютяване се поръсва с пул бибер (едро счукани сушени червени люти чушки), а извън Ориента се е разпространил вариант да се поднесе прясно опечения лахмаджун с парченца дюнер, салата и джаджък (турският вариант на цацики, студен сос от кисело мляко, краставици и чесън). След това лахмаджуна се навива на руло и се сервира.