Д-р Атанасов: Минералната ни води може да се пие, като заместител на питейната!

Натуралните минерални води със съдържание на флуорид над 1,5 мг/л са около 1/3 от всички бутилирани български минерални води. По данни на Европейската комисия по този показател страната ни се нарежда на едно от първите места в ЕС. Тъй като въпросът опасно ли е съдържанието на микроелемента флуор в българската минерална вода предизвика дискусии, се обърнахме към д-р Иво Атанасов, държавен експерт в Дирекция “Обществено здраве" на Министерството на здравеопазването, за да обясни на читателите ни има ли място за тревога и на какво трябва да обръщаме внимание като потребители на минерална вода, за да не увредим здравето си.

- Д-р Атанасов, опасно за здравето ли е съдържанието на микроелемента флуор в българската минерална вода? Какви са препоръчителните количества за възрастни и за деца?
- Нормата за съдържанието на флуор в минералните води е 0.5 мг/л. Когато количеството му е над 1.5 мг/л, което е нормата за питейни води, трябва да се слага задължителен надпис на бутилките. В такива случаи на етикета на бутилката трябва да се постави информация за съдържанието на флуор и предпазен текст, който звучи приблизително така: “Водата не е подходяща за ежедневна консумация, не изобщо, а само за ежедневна консумация, от деца до 7-годишна възраст". Това е предупреждение, че водата от конкретна търговска марка не бива да се ползва в продължение на години. Не става дума за еднократно пиене или в продължение на месец, а за много по-дълъг период. Това изискване е влязло в българската нормативна уредба. Допустимото количество на този микроелемент в питейната вода е 1,5 мг на литър.

- Действително ли прекомерното съдържание на флуор може да причини заболявания, както се твърди в някои публикации?
- Да, но само ако се превиши нормата. Повишеното приемане на флуор - при концентрации на флуор в питейната вода над 1,5 мг/л при кърмачетата и децата до 7-годишна възраст води до повишаване на риска от развитие на зъбна флуороза, която се характеризира с поява на жълто-кафяво оцветяване на зъбите, нарушаване структурата на емайла и повишаване на трошливостта им. Приемането на още по-големи количества флуор - при концентрации в питейните води над 6-10 мг/л, създава повишен риск от развитие на костна флуороза при деца и възрастни, при която се нарушава структурата на костното вещество и костите също стават по-чупливи и ронливи.

От друга страна, наличието на минимални количества флуор във водата има профилактичен ефект срещу зъбния кариес. Така че флуорът, от една страна, е полезен, а от друга, е вреден. Границата между полезността и вредността е много тънка. По тази причина на европейско ниво е решено, че когато става въпрос за децата до 7 години, е по-добре да не се дава вода, съдържаща флуор.

- Контролът трябва да се осъществява от Министерството на здравеопазването. Установили ли сте нарушения? Изписано ли е коректно върху етикетите съдържанието на флуор?
- Контрол върху бутилирането се упражнява от РЗИ, а българското законодателство по отношение на минералните и изворните трапезни бутилирани води е хармонизирано с европейското още от 2004 г., т.е. далеч преди да станем членове на ЕС. Водите на българския пазар абсолютно отговарят на европейските изисквания.

Нашите инспектори ходят на проверки по обектите и контролират продукта като такъв и гледат също дали е правилно етикетиран, включително и дали е поставен този предупредителен надпис, за който вече споменах, при превишено съдържание на флуор.

- Има ли установени нарушения?
- През първите една-две години след въвеждането на изискванията имаше нарушения, но сега вече - не. Стриктно се държи на това изискване и никой не смее да го нарушава.

- Т.е. можем да се доверим на обявеното върху етикета съдържание на флуор?
- Да, фирмите са длъжни да обявят на етикета това, което е по сертификат, включително да поставят и надпис, когато съдържанието на флуор е над 1.5 и водата не е подходяща за редовна употреба и за деца.

- В бутилираната минерална вода съдържат ли се и други опасни елементи?
- Не, минералните води, които имат сертификат, се пускат на пазара само ако отговарят на изискванията, посочени в наредбата. Така че няма проблем в това отношение. А и повечето наши води са ниско минерализирани. Спецификата на българските бутилирани минерални води е такава, че те стоят много близо до състава на питейната вода. На пазара се продават нискоминерализирани води и не е проблем те да се пият непрекъснато. Нашите минерални води, които са на пазара, могат да се пият като заместител на питейната вода. На етикета е означено, ако има някаква особеност. Това, което трябва да правят потребителите, е да четат какво пише на етикетите на бутилираните води. А всички води на пазара с по-високо съдържание на флуор носят предупредителен етикет.

- Опасно ли е приемането на минерална вода по-продължително време? Натрупват ли се съдържащите се елементи в нея в организма?
- Не, щом са разрешени за бутилиране, те могат да се използват от хората за ежедневна употреба. На етикета е посечен и срокът на максимална трайност. Този срок по правило е 1 година. Някои даже поставят и по-дълъг срок на трайност. Освен това всички материали, които са в контакт с вода и храна, трябва да отговарят на европейските изисквания. Изискванията към пластмасата на бутилките са също синхронизирани с европейските.

Разбира се, има води, които са много високо минерализирани, с високо съдържание на определени елементи, но те не се бутилират. Те са за медицински цели. Такава вода може да се ползва за лечение, но не по самоинициатива, а по лекарска препоръка като вид балнеологично лечение. Забранено е върху етикетите на бутилираните води да се дават надежди за лечение.

- Като цяло полезна ли е, или не толкова минералната вода за пиене? Минерална или изворна вода - какво да изберем?
- Откакто действа европейското законодателство, на българския пазар се появи и изворна вода. Основната разлика между тях е, че изворната вода изцяло отговаря на изискванията за качество на питейната вода, докато минералната може леко да се отклонява от тези изисквания.

За ползата и вредата от флуора от години тече световен спор между зъболекари и хуманни лекари. Първите казват, че редовното приемане на флуорни съединения заздравява зъбите и намалява риска от кариеси. По тази причина почти всички пасти за зъби в търговската мрежа са с флуор. В някои държави като САЩ изкуствено се флуорира дори питейната вода. Българският зъболекарски съюз също искаше да се въведе флуорирането на питейната вода в България, но Министерството на здравеопазването се възпротиви. Според д-р Филис Муленикс, бивша директорка на “Форсайт дентъл сентър” в Бостън, САЩ, флуоридите са силно токсични за централната нервна система и могат да се отразят зле на мозъка дори в ниски дози. При бебета и деца се уврежда развитието на мозъка, засяга се моторната функция, намалява се способността за обучение.