Д-р Людмила Емилова е сред най-реномираните специалисти по здравословно хранене у нас. Неслучайно често споделяме нейни рецепти за природосъобразен начин на живот, с които тя помага на хилядите си пациенти.
Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието.
.jpg)
Поредният супер продукт, който д-р Емилова представя в поредицата, е кейлът , или листното зеле . Той е бил култивиран и често употребяван в Древна Гърция и античен Рим. В наше време растението намира все по-голяма популярност у нас, а за много американски последователи на здравословното хранене е носител на легендарна слава. Кейлът е член на групата култивирани растения, чийто първородственик е дивата горчица (Brassica oleracea). От всички представители на тази група, сред които са зелето, брюкселското зеле, карфиолът, броколите и т. н., той се отличава с най-близки качества до тези на дивия си предшественик.
Съществуват много сортове кейл, като багрите на листата са в богата палитра- от светлозелени до тъмно лилави. Същото може да бъде казано и за големината и формата им. Според многобройни източници кейлът е може би найпитателният култивиран зеленолистен зеленчук. Посочван е като носител на ценни качества от световноизвестни капацитети в областта на натуралната хигиена Майкъл Грегър и Джоуел Фърман.
Той съдържа огромни количества витамин К, богат е на провитамин А и витамин С, съдържа и задоволително количество витамини от групата В и витамин Е. Минералният му състав е доста разнообразен – откриват се манган, мед, калций, желязо, калий и фосфор. Абсолютен шампион е по съдържание на лутеин. Този каротиноид доказано има основна роля при изграждане и поддържане на доброто зрение.
Зеленчукът е много полезен при хора, страдащи от високи стойности на лошия холестерол. Интересното тук е, че многобройни изследвания сочат сготвените на пара листа като значително по-ефективни за повлияване на тези състояния, отколкото в суровите.
Като всеки листен зеленчук, кейлът съдържа голямо количество фолати, фибри и хлорофил, отговорни за подобряване работата на храносмилателната система. Суровото листно зеле, както и всички негови родственици, при стриване, сдъвкване или смилане формира вид глюкозинолат, наречен сулфорафан, за който категорично е установено с научни изследвания, че притежава противораково действие.
Един интересен представител на въпросните вещества – глюкорафанин, при разрушаване на клетъчната структура при консумация на зелеви, под действието на ензима мирозиназа, формира мощния антираков агент сулфорафан. За съжаление, мирозиназата е протеин и като такъв много лесно денатурира под въздействието на висока температура. Затова е добре да консумираме зелевите растения в сурово състояние или предварително да ги смелим или нарежем на ситно и после да ги готвим, а не както е масовата практика първо да ги сварим, а после да ги пасираме на крем супа например или за пюре.
Има и още един начин да запазим формирането на сулфорафан. Съобщава ни го в научните си разработки д-р Майкъл Грегър. Според него след сготвянето на броколите например, които държат първенството по съдържание на глюкорафанин (особено кълновете от броколи), трябва да се наръсят с прясно смлени семена от синап, в които мирозиназата е активна и така отново да се формират големи количества от ценния сулфорафан.
Глюкозинолатите имат и мобилизиращ вътреклетъчната детоксикация ефект. В последните години се възлагат големи надежди на кейла заради възможността да защитава стомашната лигавица от ускорения растеж на хеликобактер пилори, основният причинител на язва.
Кейлът е впечатляващ зеленчук и по още една причина. Той е силно устойчив на студ и може да ни дари със свежи листа от градината при умерено студени месеци. Добър избор е за приготвяне на смути, комбинирайки се със зелена ябълка, банан и др. Винаги напомням на пациентите, че за смути е необходимо да се отстрани твърдата средна жила на листа.
Присъствието на кейла в менюто през навъсените дни внася богато разнообразие на достъпна цена.
