Д-р Емилова - Фалирала, или не?

Каква е истината научаваме директно от извора.

- Д-р Емилова, появи се информация, че сте във фалит и вече не работите. Вярно ли е това?
- Не, няма такова нещо! Само сме във ваканция през септември. А „новината”, че няма да работя, е доста интересна… нямам такова намерение. И не съм фалирала. Напротив! Това лято клиниката завърши на голяма печалба - казвам ви го директно. Имаме чужденци от цял свят, които идват при нас да се лекуват, включително тази година дойдоха и хора от Нова Зеландия. Чужденците бяха дори повече от българите. Наскоро даже дойдоха и едни хора от Дубай – баба, дядо и внуче. И когато ги попитахме откъде знаят за нас, защото имаме такава графа за всички пациенти, които идват, те ни отвърнаха, че на тяхна роднина съпругът е грък и когато са го попитали къде да отидат, за да поотслабнат, да се разтоварят, да се чувстват по-жизнени, той им казал, че нашата клиника е най-добрата в Европа. Това не е лъжа, не си правя евтина реклама, защото винаги мога да дам имената на хората. Но това е моят отговор на поредните лъжи по мой адрес.

- Моменти на спадове, на криза имали ли сте?
- Е, разбира се, но искам да ви кажа, че през лятото на 2003 година имахме 300 души пациенти едновременно. Гостуваха всяка нощ в 4-5 хотела в Пампорово, с които работехме. И това беше апотеозът. След това обаче по ясни причини все по-малко хора можеха да си позволят да отделят пари за здраве и затова пациентите намаляха. В момента обаче сме във форма.

- Във времето немалко са били и негативните коментари, включително за вашата работа. Доста българи са откровено резервирани…
- Който има мозък в главата си, прави каквото трябва. Който няма – яде месо, отслабва и се разболява от 100 болести и умира

Това е истината. Кое ги кара тези хора да са резервирани?!

- По-конкретно лечението с… глад! Из мрежата могат да се открият не един или два коментара на хора, които твърдят, че са ваши пациенти, например този: „Беше ме сложила две седмици да карам на чай с мед и от време на време плодов сок и ядки, но малко, забрани ми и да закусвам, не можах да издържа повече от седмица..”.
- Зависи кой как гладува, това мога да ви кажа. Ако кара само на вода примерно, докато умре, методът не е добър за този човек. Но ако се прави лечебно гладуване, както трябва и под лекарски контрол, с всички лабораторни и инструментални изследвания, преди да започне програмата, и по време на нейното изпълнение се наблюдава от 15 лекари специалисти, няма как да се получи такъв ефект! При нас това се прави вече от 21 години! Знаете ли, има хора, които и един ден в живота си не са правили плодове, чай и мед. 

Само те могат да говорят лоши работи за мен. Всеки, който е бил в клиниката и е видял какво правим и че не си щракаме ей-така с пръсти, знае за какво става въпрос. Тук нещата се правят от лекари. Лидия Ковачева е създала най-добрата лечебна система за гладуване, олекотена форма. В Русия например гладуват на шипкова отвара. Преди няколко дни Лидия Ковачева щеше да навърши 100 години, ако беше жива. По този случай направихме и филм за нея. Нещата при нас се развиват добре, само хората с болна психика могат да пишат, даже да си помислят преди това подобни глупости. Всякакви луди има. 

Какво значи „бивша пациентка на д-р Емилова”? 

Такава, която никога не е идвала тук! Не може да се вярва на всеки. Ами че аз мога да кажа, че съм бивша пациентка примерно на Пол Брег. Ама не съм, щото не съм била там, но мога да кажа… Това нищо не значи. Само „бивша пациентка” не става! Нека си напише трите имена, ЕГН-то, да видим кога е идвала при нас, защото пазим документация дори за хора, които са стъпвали веднъж в центъра.

- А вие самата как се храните? Гладувате ли?
- Аз самата два пъти в годината от 22 години насам по 20 дни съм на плодове, чай и мед – когато са черешите и есента. През останалото време се храня, но никога не ям храни боклуци, купени от магазина. За мен хората, които ядат храни боклуци, са най-глупавите хора, защото винаги излиза по-евтино да се храниш здравословно. Да пиеш чай с билки, които си набрал след разходка в гората, вместо да седиш и по цял ден да гледаш тъпи сериали вкъщи. Да ядеш сурови плодове и сурови зеленчуци излиза много по-евтино от това да се тъпчеш с меса, сирене, яйца, кашкавал и други такива работи. Другото са само оправдания. Дори и хората с много малки пенсии могат да се хранят здравословно, с покълнали семена. Затова ви казвам, че изобщо не съм притеснена от тези глупости, които се пишат, просто защото не са реални. 

Не ми пука и това е

Ако пациентите бяха наистина зле, ако умираха всеки ден, да… И който е правил програмата, е умрял, обаче хората са добре, чувстват се добре и изследванията им са хубави.

- Преди време споделихте: „Съсипана съм! Човекът, с когото съм била близка и съм обичала над 50 години, вече го няма! Изведнъж изчезна, за секунди - без болест, без нищо!”...
- Да, аз наистина съм съсипана, продължавам да бъда такава. Като ти умре мъжът, с който си живял 50 години, няма как да си по друг начин. В момента ми е мъчно, не толкова съм съсипана. Това е човекът, когото съм обичала и който е вървял винаги до мен, бяхме заедно повече от 50 години.

- Вашият съпруг не живееше ли здравословно?
- Не живеехме здравословно, преди да разберем за програмата, казвам ви го откровено. Той беше човек от село и си ядеше повече месо, и така… Но след като започнахме да се храним по системата на Лидия Ковачева, започна да се храни правилно и е имал много години хубав живот благодарение на нея. Както и аз. 

Аз щях да съм умряла на 50 години, сега съм на 71…

- Защо казвате „щях да съм умряла”, нещо се е случило ли?
- Да, бях болна, но се оправих, и така… Живея нормално, работя и това е. Продължавам да тъжа за съпруга си, но повече работя, сега се радвам на децата и на внуците си.
„Бях на 48 г., когато от хилядите обезболяващи таблетки, изпити заради тежка мигрена, бях изправена пред перспективата бъбреците ми да спрат. За това няма лечение. Изследванията показваха тежки увреждания не само на тях, а и на черния дроб. 

Беше очевидно, че ще стигна до хемодиализа. А главоболието продължаваше да е все така ужасно и вече гълтах по една опаковка лекарства на ден. Бях отчаяна, децата ми учеха, а перспективата беше да останат сираци. Не можех да спра и болкоуспокояващите, който е имал мигрена, знае за какъв ад става дума. Даже преди да се установи диагнозата, имаше подозрения, че е рак на мозъка, такава беше болката”, споделя преди две години д-р Емилова. В онзи момент – през 1992 г. – тя попада и прочита книгата на Лидия Ковачева, разбира за нейната система на лечение и решава да се срещне с нея. След срещата вече е убедена, че има шанс за живот, както се случва и в действителност. 

Едно интервю на Анелия ПОПОВА