Неведнъж сме говорили за това, колко е важно да слушаме и наблюдаваме собственото ни тяло, защото то ни изпраща тревожни сигнали, когато нещо с нас не е наред. Подобни симптоми са дрезгавият глас , запушеният нос , загубата на слух .
„За съжаление в България профилактиката е снижена под нулата. Разбирам страха на хората, но трябва да го преодолеят”, съветва д-р Таниел Минков – един от младите специалисти на пловдивската Университетска болница „Каспела”, който преди дни защити специалност „Уши-нос-гърло”. Той и колегите му често лекуват пациенти с карциноми на глава и шия, които търсят помощ твърде късно. Обикновено това са мъже над 50 години, повечето живеят сами, в по-отдалечени райони и нямат лесен достъп до лечебни заведения. Рисков фактор за рака на горните дихателни пътища е тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, за младите и сексуално активни -и човешкият папилома вирус.
„Хората имат загуба на слух, но си мислят, че е нещо временно, че ще мине. Нервът, чрез който ние чуваме, е много слабо кръвоснабден. Реално трябва възможно най-скоро да се започне лечение, за да се запази и възстанови максимално функцията му. Защото след като минат повече от 10 дни, това става много трудно. Говорим за световно ниво на медицината – в момента няма начини да се възстанови напълно физиологията на слуховия нерв. Много често хората идват след месец, два или три, когато можем да им предложим една поддържаща терапия, с която целим да намалим скоростта на загубване на слуха, без да можем да го възстановим”, обяснява младият лекар. Съветът му при дрезгав глас е да не се отлага преглед при лекар, ако състоянието продължи повече от 2-3 седмици.
„Адресирам хората на всякаква възраст, особено възрастните, децата им да говорят с близките си по-често и по-целенасочено. В 90% от случаите близките, за да не създадат уплаха у човека, си замълчават във времето. А това по никакъв начин не решава проблема, задълбочава го. От една страна за самия пациент, че оплакванията му тотално затормозяват качеството му на живот. От друга страна, диагностично-лечебните ни способности като лекари и като система на здравеопазване. Колкото по-късно дойдат тези пациенти, толкова по-малко възможности имаме да повлияем на хода на събитията. Затова моят призив е хората да си обръщат внимание. Страхът не лекува. Той просто отлага неизбежното във времето”, апелира УНГ специалистът.
Д-р Минков е възпитаник на ЕГ „Пловдив”. През 2017 г. завършва Медицински университет – Пловдив. Бил е на стаж в Сегед, Унгария, по програма „Еразъм”. Въпреки че в семейството му няма лекари, още в ученическите си години взима решението да се посвети на най-хуманната професия. Любопитното е, че още тогава избира и специалността „Уши, нос, гърло”. И с усмивка споделя, че това му е съдбата. Родителите му го подкрепят в избора, вероятно защото разбират, че да помага на другите е негово призвание.
„Казах си, че ако не започна УНГ в болница „Каспела”, няма да специализирам в България. За мен ние разполагаме с невероятни специалисти и страшно добри учители, които ме направиха специалист. Реално видях много, научиха ме на много. Повечето случаи са интересни, заплетени, получава се един консилиум, всеки си дава мнението, както би трябвало да бъде. Нашата болница разполага с може би най-новите уреди и за диагностика, и за лечение. Имаме лазерна хирургия, може би сме единствени в Южна България, които разполагаме с такъв апарат. Това е много важно, тъй като ендо ларингеалната хирургия и по-точно злокачествените заболявания в началните стадии се лекуват основно по този начин. От една страна, тази хирургия е много прецизна – говорим за милиметри хирургична точност. От друга страна, за пациентите е много щадяща, тъй като е органозапазваща. Тоест, елиминираме по-обемните операции, които са свързани с отстраняване на част или целия орган. Специално за ларинкса се нарушава дишането, говорът, преглъщането и т.н. По-бързо се възстановяват пациентите и предлагаме по-добра прогноза”, разказва медикът.
В специалността пък го привлича това, че е всеобхватна. При онкологията на глава и шия се изисква мултидисциплинарна намеса. Екип от различни специалисти се грижи за пациента – от поставяне на диагнозата до продължителното лечение. Операциите са сложни, с големи рискове, тъй като обхващат важни органи.
В практиката си младият лекар се е налагало да помага и на студенти, които са се опитвали да преписват на изпити с помощта на миниатюрни слушалки в ушите. В опита си да ги извадят обаче, се е случвало да ги вкарат още по-навътре, което е налагало лекарска намеса. „Това е много опасно, тъй като вътре има батерия, която може да причини изгаряне в ухото. Каналът е много тесен, има места, където тези слушалки могат да заседнат и махането им става много трудно. Често се налага да се използва дори упойка. Това може да нарани тъпанчевата мембрана и да се получи дупка”, обяснява д-р Минков.
И допълва, че като цяло чуждите тела могат да бъдат много опасни, особено за малките деца. Причината е, че те опознават света, поставяйки в устата си всякакви предмети. Едно малко зрънце, ядка или плоската батерия от някоя играчка, заседнали в хранопровода или трахеята, могат да спрат притока на кислород и това да доведе до фатален изход. „Банално е да съветвам младите родители да обръщат внимание на децата си, но наистина трябва много да внимават какво им дават. Още като студент в Детска клиника видях такъв случай. Едно детенце в мола яло царевица, задавало се със зърното и беше в интензивното, тъй като част от мозъчната му кора бе засегната от хипоксията. Това са неща, които не можеш да предвидиш, но може да направиш всичко възможно, за да си нащрек”, казва младият специалист.
Другият му съвет е да не се търси медицинска помощ по онлайн форуми и група, а да се говори с личния лекар. Защото една болка в ухото например може да е признак на съвсем друго заболяване. А фактът, че определени капки са помогнали на някого, не означава, че са подходящи в конкретния случай.
Затова е важно пациентите да имат и по-голямо доверие на своите лекари, тъй като тук работят професионалисти на световно ниво. „България е една от малкото страни, в които достъпът до специалист е изключително лесен. Това на Запад го няма. В САЩ например има много добро здравеопазване, но понякога е недостъпно за гражданите. Аз имам пациенти, които идват да се оперират тук”, казва медикът.
По време на пандемията, той работи в COVID отделението на болницата от първия ден на откриването му. „Ние бяхме първите, които се срещнаха с този вирус. Стресът е голям. Имаше моменти, в които се молех само да се прибера жив и здрав, да се нахраня и да заспя. Но това е част от живота. Както се казваше в сериала „Чернобил”: Всяко поколение си има своята битка. Предвид сегашната ситуация с войната, се надявам това да е била нашата битка”, признава д-р Минков.
След като вече е специалист, той отчита, че го очаква още повече работа. Защото и отговорността вече е по-голяма. Решен е да посещава различни лъркшопове в чужбина, особено свързани с ендоскопската хирургия, и да прилага в практиката си наученото. Защото медицината се развива, постоянно се правят проучвания и открития. „Ако кажа, че за да станеш лекар, трябва да прочетеш хиляда страници, това не е вярно. Човек трябва непрекъснато да се развива. На първа страница в западните учебници е посочено, че информацията вътре може към момента на четенето вече да не е актуална. И трябва човек да търси актуалната информация. Трябва развитие. И най-вече грижа за пациента, отношение. Особено младите – докато все още не сме обременени”, казва той. И посочва, че пътят нагоре винаги е труден, но е правилният, ако искаш да си някой и хората да разчитат на теб.
Съветът към по-младите му колеги пък е да четат, за да имат нужното самочувствие, когато взимат решение. Да търсят, да създават, да откриват. Да учат английски. И да не забравят да са добри хора.
