През миналата седмица излязоха от печат поредните две книги на д-р Тотко Найденов – „Със скалпел срещу рака” и „Сняг в косите”. Днес обаче говорим с него за трагичната смърт на 16-годишния Георги и за това, че точно днес в деня на Вси Светии е неговото погребение, а това според специалиста по социална медицина, не е случайно и ни приканва за размисъл.- Д-р Найденов, казвате, че погребението на убитото момче в ден като днешния е поличба?
- И то зловеща поличба.
Нека, след като помълчим минута в памет на това невинно наше дете, всички българчета са наши деца, да седнем и да помислим…
- За какво?
- Защо у нас се нароиха толкова много дяволи, че всеки ден вгорчават живота ни. И аз мисля, че същите тези дяволи са прекалено много и тормозят всички нас, които все още населяваме територията на тази страна. Според мен след 50–60 години страната ни ще носи друго име, а не България. Как стана така, че всяко идиотско поведение приемаме за нормално? И, недай си Боже, утре пак да ни събудят с подобни новини, като тази с хладнокръвното забиване на ножа в юношеското сърце. Впрочем всичко започва от невежеството. Забързаните за хляба си родители така и не знаят какво изучават златокосите им рожби в „Даскалото”. И как по цяла нощ слушат песните на Анелия, Камелия или Копелия, така и не мога да ги различавам една от друга, и се възхищават на безбройните им татуирани свалячи. Или пък кой беше написал „Война и мир” Толстой или Достоевски? Така и не можаха да ми отговарят на този въпрос две продавачки-среднистки в парфюмериен магазин. Да не говорим, че дори не бяха чували за най-българската книга „Записките” от Захарий Стоянов. Данните от последните проучвания в родните ни гимназии са зловещи: всеки трети ученик си носи нож в джоба. Защо му е този нож? Сигурно не и за да бели ябълки… Видяхме защо му е! А помните ли онези двете съученички от Пловдив, дето удушиха своя съученичка – момиче като капка. И то защо? От ревност, че била по-хубава от тях и момчетата й се лепели. Те сигурно отдавна вече са на свобода, а може и да кърмят някъде по МОЛ-овете.
- Ще ви попитам, д-р Найденов, знаете ли какво гледат днешните деца по телевизията, в Интернет?
- Разбира се, най-вече убийства, където железни Шварценегеровци и Рамбовци първо стрелят, а после питат кой си. Кои са ценностите на децата ни? Фейсбук, Тотото, бира на корем, дискотеки, екстази и бърз секс, разбира се. Без презервативи... Помня, някъде през 50-те години на миналия век, как двама хулигани убиха невинен човек в трамвая. Делото нашумя в цялата страна. Получиха смъртни присъди и веднага ги разстреляха без жалост. А после десетки години наред в България нямаше убийства. В деня, в който пронизаха сърцето на Георги, други трима хулигани, бодигардове с животински имена, получиха по 18 години затвор от съда за убийството на 16-годишно дете. Сега адвокатите им ще обжалват: жестоки били присъдите им. Трябвало да сме хуманни. А убийците хуманни ли бяха? Ами онзи катил, дето намушка с нож и уби две прекрасни момчета на излизане от дискотеката? Първо беше оправдан, все пак син на магистрат, неудобно е някак си да осъдиш син на колега. После получи доживотна присъда, но го пуснаха вкъщи, за да си вземе пижамата и самобръсначката. И той взе, че духна зад граница. Сигурно отдавна си е сменил името и физиономията… Та, мисля си, че е време и в деня на Вси Светии да решим все пак как да изгоним дяволите от страната си. Защото децата ни отдавна са далеч от нея и нямат никакво намерение да се връщат. Защо ли…
Тодорка Николова
- За какво?
- Защо у нас се нароиха толкова много дяволи, че всеки ден вгорчават живота ни. И аз мисля, че същите тези дяволи са прекалено много и тормозят всички нас, които все още населяваме територията на тази страна. Според мен след 50–60 години страната ни ще носи друго име, а не България. Как стана така, че всяко идиотско поведение приемаме за нормално? И, недай си Боже, утре пак да ни събудят с подобни новини, като тази с хладнокръвното забиване на ножа в юношеското сърце. Впрочем всичко започва от невежеството. Забързаните за хляба си родители така и не знаят какво изучават златокосите им рожби в „Даскалото”. И как по цяла нощ слушат песните на Анелия, Камелия или Копелия, така и не мога да ги различавам една от друга, и се възхищават на безбройните им татуирани свалячи. Или пък кой беше написал „Война и мир” Толстой или Достоевски? Така и не можаха да ми отговарят на този въпрос две продавачки-среднистки в парфюмериен магазин. Да не говорим, че дори не бяха чували за най-българската книга „Записките” от Захарий Стоянов. Данните от последните проучвания в родните ни гимназии са зловещи: всеки трети ученик си носи нож в джоба. Защо му е този нож? Сигурно не и за да бели ябълки… Видяхме защо му е! А помните ли онези двете съученички от Пловдив, дето удушиха своя съученичка – момиче като капка. И то защо? От ревност, че била по-хубава от тях и момчетата й се лепели. Те сигурно отдавна вече са на свобода, а може и да кърмят някъде по МОЛ-овете.
- Ще ви попитам, д-р Найденов, знаете ли какво гледат днешните деца по телевизията, в Интернет?
- Разбира се, най-вече убийства, където железни Шварценегеровци и Рамбовци първо стрелят, а после питат кой си. Кои са ценностите на децата ни? Фейсбук, Тотото, бира на корем, дискотеки, екстази и бърз секс, разбира се. Без презервативи... Помня, някъде през 50-те години на миналия век, как двама хулигани убиха невинен човек в трамвая. Делото нашумя в цялата страна. Получиха смъртни присъди и веднага ги разстреляха без жалост. А после десетки години наред в България нямаше убийства. В деня, в който пронизаха сърцето на Георги, други трима хулигани, бодигардове с животински имена, получиха по 18 години затвор от съда за убийството на 16-годишно дете. Сега адвокатите им ще обжалват: жестоки били присъдите им. Трябвало да сме хуманни. А убийците хуманни ли бяха? Ами онзи катил, дето намушка с нож и уби две прекрасни момчета на излизане от дискотеката? Първо беше оправдан, все пак син на магистрат, неудобно е някак си да осъдиш син на колега. После получи доживотна присъда, но го пуснаха вкъщи, за да си вземе пижамата и самобръсначката. И той взе, че духна зад граница. Сигурно отдавна си е сменил името и физиономията… Та, мисля си, че е време и в деня на Вси Светии да решим все пак как да изгоним дяволите от страната си. Защото децата ни отдавна са далеч от нея и нямат никакво намерение да се връщат. Защо ли…
Тодорка Николова
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
