Д-р Сергей Стоянов разкри ранните признаци на тумор на крайниците

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Здравни Новини
Д-р Сергей Стоянов разкри ранните признаци на тумор на крайниците
11439
Снимков материал: pixabay.com
Д-р Сергей Стоянов разкри ранните признаци на тумор на крайниците

Д-р Сергей Стоянов е хирург ортопед-травматолог. Завършил е висше образование през 1997 г.

в Медицински университет - София. Веднага започва работа като хирург, ортопед-травматолог в Трета болница в столицата. Продължава професионалния си път през 2001 г. в елитна частна българо-американска софийска клиника, където завежда Звено за неотложна и спешна медицинска помощ в продължение на 4 години.

В периода 2002-2003 г. развива индивидуална практика по обща медицина. Работил е като лекар консултант към БАН в продължение на 3 години. От 2003 до 2008 г. работи и специализира в Държавна университетска ортопедична болница “Б. Бойчев” - Горна баня, като през последните години там се занимава и работи по-задълбочено по проблемите на костната патология, онкоортопедията, реконструктивната хирургия, индивидуално ендопротезиране и туморните заболявания на опорно-двигателния апарат. Провел е през 2009 г. курс-обучение за работа с апарат за диагностика на ходилни проблеми и плоскостъпие, както и курс по колянно ендопротезиране. Към екипа на “Токуда” се присъединява през 2008 г.

- Д-р Стоянов, кои са най-често срещаните тумори на крайниците в практиката ви?

- За да отговоря на вашия въпрос, добре е първо да кажем, че туморите на опорно-двигателния апарат се разделят на мекотъканни и костни, най-общо, също доброкачествени и злокачествени. Имат и възрастово разпределение.

И конкретно на вашия въпрос - при възрастните пациенти от мекотъканните тумори най-често се наблюдават липомите, ганглионите-псевдотумори, мекотъканния гигантоклетъчен тумор, фиброма, пигментният вилонодуларен синовит, Бейкеровата киста-псевдотумор.

От злокачествените - липосаркомът, фибросаркомът.

От костните варианти по-чести при възрастните пациенти са енхондромите, остеохондромите, костният гигантоклетъчен тумор - остеоклостом, фиброзната дисплазия. От злокачествените - хондросаркомът, метастазите, вторичните туморни изяви в костите при хематологичните заболявания - миелом, лимфом.

При децата и подрастващите в тийнейджърската възраст по-често се среща солитарната костна киста, аневризмалната, неосифициращата фиброма, хондромиксоидната фиброма, остеоид - остеомът, остеобластомът. От злокачествените характерни са остеосаркомът и Юйнг саркомът.

- Знае ли се каква е причината за появата на туморите на крайниците? Има ли генетични предпоставки за развитието им или определени заболявания и травми ги предизвикват?

- Причините за възникването на туморните заболявания на крайниците към момента са неизяснени - има множества теории, които не са твърдо доказани. Според мен и моите наблюдения ще се окаже вероятно като причина комплекс от генетични фактори и въздействието на факторите на външната среда - по-конкретно навлизането на множество химични вещества от хранителната индустрия и замърсяването на околната среда.

- С какви симптоми се проявяват?

- Обикновено туморът има два определящи и основни симптома - нарастваща маса някъде по крайниците и появата на болка и дискомфорт. Допълнителни симптоми могат да бъдат зачервяване на надлежащата кожа, повишаване на локалната температура, формирането на патологична венозна мрежа.

Разбира се, всеки от тези симптоми не е задължителен.

- Какви са възможностите на съвременната диагностика?

- Диагностицирането на тумора включва преглед от лекар субспециалист и образни изследвания - ЯМР, КАТ, сцинтиграфия, рентгенографии. Често се налага вземане на биопсия за диагностично уточняване - тогава на помощ на хирурга идва и пато- и имунохистохимията.

- Какво представлява биопсията на костите и меките тъкани? В кои случаи се налага да се приложи биопсия? 

- Биопсията е основен диагностичен способ на онкоортопеда. Провежда се обикновено ексцизионна биопсия, т.е. взема се представителен материал за хистологично изследване. Всички суспектно злокачествени тумори трябва да се биопсират за уточняване и определяне на комплексен лечебен подход. За отбелязване е, че макар и рядко, се прилага иглена биопсия, предимство на която е миниинвазивността, но тя взема материал за хистологично изследване на сляпо, което крие риск от нулев резултат от нея.

- Крие ли риск за пациента провеждането на биопсия?

- Провеждането на ексцизионната биопсия е специфична хирургична процедура, която може да бъде твърде рискова при конкретни тумори - възможни са остри хеморагии, т.е. кръвоизливи. Провежда се съобразно определени привила, съобразно цялостната стратегия на лечение - достъп, инвазивност.

Има два съществени риска за пациента при провеждане на биопсията - хеморагия - кръвоизлив, и екзулцерация, което означава туморната маса да пробие през биопсичния достъп навън от тялото. Последното се счита за сериозно усложнение, което променя терапевтичния план.

- Кои тумори се диагностицират по-трудно?

- Не мога да кажа, че има такава постановка - диагностиката на всеки от тях е със сходен процес.

- Кой е най-големият тумор, който сте отстранили досега?

- На няколко пъти сме отстранявали мекотъканни липосаркоми с голям размер от няколко килограма. Тъй като не сме ги мерили, смятам че бяха около 3 кг, което за обема на един крайник не е малко. Те са с теглото на новородено бебе.

- По какво се различава саркомът от другите видове тумори на крайниците? 

- Саркомите са група злокачествени заболявания, водещи началото и произхода си от мезанхимната клетка, т.е. съединително-тъканната клетка, по което се отличават от другите злокачествени заболявания.

Втората съществена разлика е тежкото и бързо протичане - това са агресивни тумори с ранни, основно хематогенни метастази.

Трета съществена разлика е, че като цяло са слабо чувствителни на химио- и лъчетерапия и лечението им е основно хирургично. Има обаче и такива, които се влияят добре от химио- и лъчетерапия, като остеосаркома и Юйнг саркома.

- Какво включва комбинираната терапия при саркомите?

- Комбинираната терапия на саркомите включва, както при всички останали злокачествени заболявания, хирургия, химио- и лъчетерапия - когато е възможно.

- По какво се различава ендопротезирането при един онкоболен в сравнение с това при пациенти с дегенеративни проблеми?

- Ендопротезирането на онкоболен се различава от стандартното ставно заместване при дегенеративните заболявания почти по всичко.

При онкопротезирането се използват индивидуални импланти, които са модулни и могат да покрият различни варианти на костни и костно-ставни дефекти, които варират при различните туморни процеси.

Оперативната намеса обикновено е разширена и свързана със значителна хирургична травма. Възстановяването и раздвижването е по-продължително и по-трудно в сравнение със стандартното ендопротезиране.

- Ако ендопротезите са за деца, как се решава проблемът, че детето расте?

- При децата, за жалост, се налагат такива операции също, макар и по-рядко. Създадени са растящи ендопротези, които имат възможността да се удължават в хода на растежа на детето.

- Често срещани ли са кистите? Лечението при тях само оперативно ли е?

- Ако говорим за костните кисти, съществува същинска костна киста. Това е солитарната костна киста. Тя се наблюдава във възрастовата група от 10-20 г. За мен лично тази киста рядко се оперира, в практиката отлични резултати се получават с локално инсталиране на депо с кортикостероиден препарат неколкократно през 3-4 месеца. Това обикновено довежда до оздравяване за около 2 г.

Хирургично лечение е възможно и го препоръчвам при липса на добър отговор на това лечение.

- Какво е лечението на доброкачествените тумори? Как се подбира най-подходящата терапия за конкретния пациент?

- Лечението на доброкачествените тумори най-общо е хирургично. Тези тумори са разделят на неактивни и активни. При неактивните, т.е. тези, които не нарастват и не причиняват болка, 

не е задължително да се оперират - те могат да се наблюдават през дълги интервали от време.

При активните доброкачествени тумори обикновено има нарастване и болка или дискомфорт. Тук вече съществуват медицински показания и препоръки за хирургично лечение.

- Възможно ли е доброкачествени тумори на крайниците да преминат в злокачествени? Кои са тревожните симптоми в тези случаи?

- Нерядко неактивните доброкачествени тумори преминават в активни, а активните претърпяват малигнена трансформация. Преминаването на доброкачествен в малигнен тумор обикновено е свързано с рязка промяна в състоянието на тумора по отношение на нарастване. За отбелязване е, че болката не е критерий. При злокачествените тумори дълго време може да няма болки, а само дискомфорт. При всеки тумор обаче си е строго специфично.

- Кои тумори са най-агресивни? Какви са възможностите за терапия при тях?

- Най-агресивни са нискодиференцираните варианти на злокачествените тумори. Те показват много бърза еволюция, свързана с нарастване и разрушаване на тъканите, преминаване през мускулните компартменти на крайниците. Имат ниска клетъчна адхезия и дават ранни хематогенни метастази. Имат слаба чувствителност към лъче- и химиотерапия.

При този тип тумори лечението е най-трудно и често се стига до показания за ампутация на крайника.

Ампутацията на крайник по повод на злокачествен тумор е крайна мярка, но тя не може да се изключи. В случаите, при които не е възможна органосъхраняваща радикална операция и при липса на чувствителност на химио- и лъчетерапия това понякога се налага. Пак трябва да споменем баналното - колко е важна ранната диагностика на пациента и заболяването му.

- Нов, съвременен метод, който напоследък намира все по-широко място в ортопедията, е плазмоклетъчната терапия? Какво представлява самата терапия? Каква ефективност постигате при показаните за терапията пациенти?

- Плазмоклетъчната терапия е нов, бързо напредващ лечебен метод, основаващ се на естествените лечебни сили на организма. При него в таргетната зона се инжектира концентрат от тромбоцити и растежни фактори от предварителна взета кръв от пациента и обработена по специфичен начин. Така поставени локално тромбоцитните клетки, образно казано, имат свойството да полепват по увредените участъци и да активират възстановяването им чрез активиране на поредица от естествени процеси в организма. Знае се и е доказано, че при наранявания в зоната на увредата организмът предизвиква повишена концентрация на тромбоцити в хематома (кръвоизлив). Като инициирането на оздравяването започва именно от тромбоцитните клетки - богати на протеини и растежни фактори, индуциращи оздравяването на тъканите. И това свойство именно се използва за лечение в ортопедията. Има множество медийни извадки за използването на тази терапия при лечение от водещи спортисти като Рафаел Надал, Тайгър Уудс и други, за бързо възстановяване при спортни травми и тендопатии и връщане към професионалния спорт.

Плазмоклетъчната терапия помага при гонартроза

“Методът е приложим при ставни увреди от дегенеративен тип - гонартроза, коксартроза. Също и при тендопатии от типа на тенисов лакът, плантарен фасцит, пателе апекс синдром и др.

Провеждат се от 1-3 процедури през средно 10 дни.

Рискът е почти нулев откъм странични ефекти и усложнения, съпоставим с риска от мускулна инжекция.

Важно условие при процедурата е пациентът да е здрав към момента на провеждането на терапията - да няма остро вирусно заболяване и фебрилитет, да не използва антикоагуланти за лечение, забранява се използването на местни анестетици при провеждане на процедурата, както и употребата на обезболяващи препарати за целия цикъл на лечение. Противопоказание са също онкологични и кръвни заболявания от злокачествен ред”, обясни специалистът.

Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft