“ Вирусът на хепатит С е изключително красив под електронен микроскоп, но с невероятно грозни последствия. Повечето хора с години влачат инфекцията, без изобщо да подозират, че нещо нередно се случва в тялото им.
Трябва да е ясно, че от нелекуван хепатит С се умира. По-малко от един процент от българите, болни от хепатит С, се лекуват”, каза по време на кръгла маса, посветена на лечението на болестта, гастроентерологът във Военномедицинска академия проф. д-р Крум Кацаров , председател на Българското дружество по гастроентерология.
- Проф. Кацаров , защо тези вируси са толкова коварни?
- На първо място, инфекцията с години може да не даде никакви оплаквания. Но това не пречи бавно да поразява черния дроб. Най-страшните възможни последствия са свързани с тежка цироза или чернодробен рак. Една четвърт от чернодробните трансплантации в Европа се дължат на последици от хепатит С. Никак не са малко пациентите, които едва след поставянето на една от двете диагнози разбират, че причината е хепатит, от който са се заразили неясно кога, може би преди десетилетия.
- Колко са вирусоносителите?
- В момента по оценки на Световната здравна организация заразени с хепатит С на Земята са около 170 милиона. В Европа - над 15 млн., а в България - 110 000. И както вече стана ясно, 9 от 10 заразени не подозират, че в тялото им има бомба със закъснител.
- Как става заразяването с хепатит С и какви хора най-често засяга инфекцията?
- По кръвен и по-рядко по полов път. Най-често инфекцията поразява венозни наркомани, реципиенти на кръв и органи, особено преди 1992 г., както и пациенти на хемодиализа, с хемофилия и други заболявания, налагащи чести трансфузии. Също така хора, които са ползвали някакви нелицензирани процедури, при които има проникване в тъканите - пиърсинг, татуировки и др.
- Има ли възраст болестта? Кои органи в човешкото тяло са най-засегнати от нея?
- Заразата се среща най-често сред хората в активна възраст между 30 и 60 г. Заради хепатит С всяка година у нас умират около 840 души. Обикновено пациентите с хепатит С се диагностицират твърде късно , когато пораженията върху черния им дроб са нелечими.
Хроничната С инфекция оказва влияние и върху много функции извън черния дроб и може да доведе до, например, белодробна фиброза, когнитивни нарушения, кардиологични заболявания, диабет, порфирия и лимфом. Тази инфекция атакува целия организъм и само за 5 г. може напълно да разруши черния ни дроб. Проблемът е, че заболяването протича без симптоматика, а първите остри оплаквания идват едва когато пациентът вече е с фиброза, цироза или карцином. Затова наричат хепатит С “тихия убиец”...
- Има ли добри новини в лечението на това коварно заболяване?
- Вече има лечение, което буквално премахва инфекцията с хепатит С при 98-99% от пациентите. За сравнение - предишната, т.нар. интерферон базирана терапия, имаше успех при около 50% от болните. И освен това беше неприложима при редица съпътстващи заболявания, а при значителна част от пациентите имаше различни по тежест странични явления. Затова спокойно мога да кажа, че хепатит С вече не е медицински проблем и в България. Още повече, от 2017 г. лекарите и пациентите ще разполагат и с най-новия комбиниран медикамент срещу хепатит С. Ключовата дума тук обаче е “медицински”, защото заболяването си остава значим проблем поради вероятно, според мен, многото неоткрити вирусоносители.
- Какви са възможните трудности в лечението?
- Когато инфекцията с хепатит С не се открие и лекува навреме, чернодробните увреждания могат толкова да напреднат, че дори и вирусът да се изкорени с иновативно лечение, това да не помогне на пациента. Най-добре е терапията да започне до 6 месеца след първоначалното установяване на инфекцията, ако през този период организмът не се самоочисти от нея.
За съжаление, това се случва едва в около 15% от случаите. Остане ли заразата за повече от половин година, вирусът трябва да се атакува дори преди да е предизвикал чернодробни увреждания. Но тъй като революционното лечение е отскоро, има натрупана огромна маса от пациенти с различна степен на увреда на черния дроб, които трябва да получат терапията с предимство, преди да са влезли в последния неперспективен стадий. Засега здравната система няма възможностите да осигури лечение на всички с установена инфекция. Но сме оптимисти, защото срещаме разбиране в лицето на здравните власти.
- Гастроентерологът ли е спасението ни от болестта?
- Проследяването от гастроентеролог е задължително и при персистиране на вируса трябва да се обсъди началният момент на лечение. В нашата страна досега за 2015 г. през системата на НЗОК за лечение с новата терапия са преминали 539 пациенти. Искрено се надявам все повече болни да имат достъп до дефинитивното лечение - за сравнение, ако през 1989 г. терапията срещу хепатит С е имала 6 на сто успеваемост, днес тя е 98%. А в чисто икономически план моментната стойност на лечението безспорно не е ниска, но при тази ефективност в средносрочен и дългосрочен аспект се спестяват не само средства, но най-важното - страдания, инвалидност и загуба на човешки животи.
Трябва ни национална програма за скрининг
Здравната каса няма финансов ресурс да лекува новооткрито заразените с хепатит С. С напредването на заболяването разходите за лечение значително се повишават. Поради това е нужно да се открият скритите вирусоносители сред хората и да се започне лечение на вече диагностицираните. Решението на проблема е “създаване на Национална програма за превенция и скрининг, точни емидемиологични данни, широка образователна кампания за предпазване от заразяване с вируса на хепатит С. От последните 15 г. се правят опити на световно ниво за създаване на ваксина срещу HCV, но поради ниската имуногенност на вируса опитите засега са безуспешни. Ефективността на настоящото лечение позволява сравнително бързо елиминиране на инфекцията в световен мащаб. Цел на Световната здравна организация е до 2030 г. вирусът на хепатит С да бъде премахнат”, коментира още известният гастроентеролог.
Силвана Лесидренска: 800 българи годишно загиват от болестта
Около 1-1.5 млн. души годишно в света умират от последствията на хепатита, каза Силвана Лесидренска, член на Управителния съвет на пациентско сдружение за борба с хепатита. Тя поясни, че в България е изчислено, че около 800 души годишно умират от болестта и нейните усложнения.
“Хепатит А е наречен още болест на “мръсните ръце”. Той се разпространява по орално-фекален начин. За щастие, той не хронифицира. Човек може да го изкара тежко, но няма дългосрочни последици върху здравето. Хепатит В и С се предават по кръвен път, хепатит В и по полов. Те хронифицират и могат да протекат 20-30 години без симптоматика и понякога се случва човек да разбере, че е носител на хепатит В или С, когато вече е развил рак или цироза на черния дроб. Ето защо профилактиката е изключително важна.
Съществува и ваксина за хепатит В, така че призовавам всички хора, които не са ваксинирани, първо, да се изследват, ако не са изследвани от хепатит В, и при отрицателен резултат да си сложат ваксината, защото тя буквално ще им спаси живота.
Съществува и хепатит D, който се появява при някои пациенти с хепатит В, тоест не може да съществува самостоятелно. Хепатит Е, който също е на “мръсните ръце”, го нямаше в България, но напоследък специалисти споделят, че се срещат все по-често с него. Той също се предава по орално-фекален начин“, обясни Силвана Лесидренска и подчерта, че за хепатит А и В има ваксина, като хората могат да си сложат комбинирана.
