Иднажден е съвсем скоро! Това е един от най-вълшебните дни на годината. Празникът е пълен с поверия и гадания за следващата година и всички го очакваме с нетърпение! Самият ден е повратна точка във времето, а денят започва да наранства, с което се слага ново начало на нещо ново, надеждите за по-добър живот и загърбване на проблемите и несгодите, които очакваме да останат в миналото.
Назовават го още Богоносец, тъй като е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Убит е и разкъсан от лъвове, по повеля на римския властелин Траян.
Навярно няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали. Ето и най-разпространените от тях:
Първото и най-популярно вярване е свързано с това, кой пръв ще влезе в дома ни на 20 декември Игнажден, ако е благ човек - чака ни добра и успешна година.
Любопитен обичай съществува в някои части на България – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището над слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този ритуал е двойна – да мътят квачките по време на годината и да дойдат мъже, които да вземат момите. Ако този, който е влязъл в дома първи на Игнажден е домашно животно, примерно, го посрещат с благодарност и присъствието му се смята за добра поличба.
Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав.
Смята се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме доста щастливи.
Добре е също тъй, ако пътят ви пресече лисица.
В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. По тази причина на този ден добитъкът не се впряга, за да е държелив и силен през следващата година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват заднишком към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи докато дойде Нова година, като се сменя единствено къщата. Много внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото между си и го пазят за лек и за правене на магии.
Както на повечето подобни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако на този ден си почиват, раждането им ще е по-леко.
Не изнасяме нищо от вкъщи на Игнажден – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът.
Не даваме и не взимаме нищо назаем.
Не се пере, за да не се настани в дома ни болест.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пипат кошери, за да не избягат пчелите.
Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.
Трапезата на Игнажден е разнообразна, като за празник. Менюто, разбира се, е постно.
