Една от най-силните билки на България лекува 100 болести

Нарича се  Камшик или Агримония, както е латинското ѝ име –  Agrimonia eupatoria L. Заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение. Полезна е за стомашно-чревния трак, за пречистване на кръвта, цироза… за много заболявания. 

Камшикът е многогодишно растение което се среща в цялата страна. Расте на слънчеви, сухи места. Цялото растение достига до 1 метър височина, стъблото му е право и е покрито с меки власинки, има големите перести листа и красиви малките жълти цветчета, които образуват, подобно на царската свещ дълъг грозд.

За това може би по някои места го наричат царска тревичка, но среща се още като бутрак, чернодробен репей, охтичаво биле – наименования, които ни подсказват и за лечебната му сила, пише bilkovita.bg. Годишно от естествените находища се събират около 13 хиляди кг най-вече по заявка на билковите аптеки.

Традиционно камшикът се използва като пролетен тоник. Използва се за гаргара при ларингит и болно гърло. Може да се прилага при деца и бременни, защото не притежава странични ефекти.Тя не е токсична и може да се използва неограничено.

Камшикът има много добро противовъзпалително и стягащо действие. Народната медицина препоръчва извлеците не само при стомашно-чревни заболявания, но и при проблеми със черния дроб и жлъчката. При локално прилагане камшика оказва добро кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Билкова баня със запарка от камшик се употребява с успех при ревматизъм, лумбаго, разширени вени. В тези случаи може да се прилага и под формата на мехлем.

Стрък от агримония влиза в състава на гелове за ревитализация (подобряване хидробаланса) и успокояване на кожата .

Заради лечебните си свойства камшикът е част от състава и на някои български хранителни добавки и билкови екстракти, които подкрепят чернодробните обменни функции, включително и мастната обмяна на клетъчно ниво.

Камшикът съдържа също така витамини В, С, К, слузни вещества, силикати, дъбилни веществa.

За лечебни цели се събира надземната част от билката, но без вдървената част на стеблото. Събира се преди или по време на цъфтежа, но без да се събират прецъфтели стръкове, тъй като те нямат същите лечебни свойства. Най-подходящото време за събиране е юни-август. Не трябва да се събират мокри стръкове за да не се спарват. Надземната част се отрязва до 30 см от върха надолу, като стръковете се събират на снопове и се сушат.