През 1926 година В.Ефремов – лекар-биолог, открива при бременните жени особен вид заболяване – макроцитна анемия. Това е период на интензивни изследвания и открития в областта на витаминологията. Ефремов предполага, и то с изключителна точност, за наличието на препарати в животинския черен дроб, които ще спомогнат за оздравителния процес.
През 1932 година Уилс – английски лекар, дълго работил в Индия, обръща внимание на факта, че някои индийски жени, пациентки с макроцитна анемия, които са със симптоми 1:1 описани от д-р Ефремов, не са могли да се излекуват с почистен екстракт от черен дроб, но тези жени са били напълно излекувани със суровия му екстракт. Така става ясно, че в самият процес на сдобиване с екстракта, при термичната обработка на черния дроб, се унищожава и важен екстрактов компонент. Много скоро този компонент е получил наименованието фактор Wiles. По-късно е преименуван на витамин „М”, а през 1941 година на 20-ти век се установява че този фактор присъства в листата на спанака и магданоза – получава друго наименование – фолиева киселина (от латински „folium”, което означава „лист”).
Много от читателите, дори и тези от тях, които са далеч от медицината и биологията, са наясно каква е ролята на нуклеиновите киселини в предаването на наследствени белези.
Сините очи на детето, които се появяват с постоянство при различни поколения в семейството;
Предразположеността към заболявания;
…, както и други отличителни характеристики – всички те са свързани със структурата и функциите на ДНК и РНК –два вида нуклеинови киселини, отговорни за съхраняването и предаването на наследствените белези.
В процеса на подготовка на биосинтеза, удвояване на нуклеиновите киселини, клетъчно деление и растеж на тъкани – важна роля играят витамините от група В и фолиевата киселина.
