Актрисата, определяна като турската Моника Белучи - Фахрие Евджен е родена е на 4 юни 1986 г. в Солинген, Германия.
Фахрие, за българските зрители ти си Неджля Текин. Приличате ли си с екранната ти героиня?
Не мисля.
Неджля е човек на крайностите, а аз съм умерена, опитвам се да решавам и действам премерено. Тя е сурова и безчувствена, аз съм търпелива.
Започнах да се снимам в „Листопад“, когато бях на 19 години, и приключих на 24. Пет години в тази възраст означават наистина много. Освен че аз се развих като личност, съдбата на моята екранна героиня Неджля ми подари на готово горчив житейски опит – усещането за бреме, за непочтен живот, до който аз в реалността не бих искала да се докосвам.
През цялото това време ти си била и студентка, нали?
Да.
Понякога да. Най-вече по време сесии, когато трябваше да съобразявам графика за снимки с изпитите. Но аз съм от хората, които обичат да учат и то много.
Все още не. Имам още четири семестъра.
Защо история? Започнала си със социология в Дюселдорф.
За да продължа да уча в Турция, трябваше да мина изпит за чужденци. Този изпит включваше само някои специалности и социологията не беше сред тях. Избрах история, защото смятах, че по-лесно ще се прехвърля социология. След първите два семестъра, когато това можеше вече да стане, аз се отказах, защото се влюбих в историята.
Наистина ли? Значи напълно ме разбираш. Всички ме питат защо уча история. Може би никога няма да работя като историк, но дълбоките ми познания в тази област в бъдеще могат да са ми от полза във всяко нещо, което искам да правя. Знанието никога не вреди, напротив.
Това важи и за моя баща. Твърди, че е късметлия. Разбира се, мама също много се гордее с нас. Имам страхотни родители, които винаги са ни подкрепяли.
Да.
Разкажи ми повече за семейството си?
Баща ми е заминал за Германия през 1972 г., а мама е отишла по-късно при него – след две години. Прекрасно е, че са щастливо женени от 40 години. Повечето от тези години са живели в Германия и за кратко са се връщали до Турция. Сега те също са в Истанбул, само сестрите ми със семействата си останаха в Германия. Всички те имат деца. Много ми липсват, но поне два пъти годишно се събираме всички заедно.
Доколкото знам, баща ти e от солунски род. Това означава ли, че е грък?
Не. Всъщност предците му са от Турция, но са емигрирали в Кавала (Драма), където са живели няколко поколения. След това обаче отново са се върнали в Турция, където е роден баща ми.
И турският, и немският са ми еднакво добри. Не мога да си спомня на кой от двата езика съм проговорила. Като дете обаче използвах повече немския – логично е, след като съм живяла и учила в Германия, и когато се върнах в Истанбул, аз имах известни затруднения с изразяването. Но бързо ги преодолях. Езикът за мен не е бил пречка да играя роли. Даже си мисля, че за актьорите е много важно да знаят повече езици.
Първата ти роля е през 2005 г. в сериала „Никога не забравяй“. Кой те откри?
Получих предложението от продуцентите и го приех.
Не се притеснявах, защото всяко нещо в живота има начало и това бе моето. Актьорството е последното нещо, което може да уплаши човек. За мен беше по-скоро любопитство. Обичам да правя спонтанни неща и новостите са предизвикателство за мен. В началото приех актьорството като забавление.
Преди това, като дете, не си ли си мечтала да ставаш актриса?
Не и за телевизионни сериали. Интересувах се от театър.
Така е, но от друга страна аз пък завиждам на тези, които имат повече време за себе си. Всички игрални филми ги снимах в кратките почивки между тв сериалите. Почти не ми оставаше време за почивка. Но всяка професия изисква жертви.
Неописуемо! Нейната аура създава такава атмосфера, че се чувстваш, сякаш си в Холивуд или във филм на Фелини.
За какво си говорехте извън сценария?
Първият ни разговор беше за Германия – разказа ми някои вицове, които знае за немците. Езиците бяха непрекъсната тема на разговори, защото във филма, който е турско-италианска продукция, аз трябваше да говоря италиански, без да съм го правила дотогава. На Клаудия Кардинале й беше любопитно как ще се справя, но на финала получих адмирациите й. Но трябва да отбележа, че наистина здраво работих за този филм. Освен това, когато не снимахме, тя ме учеше на някои тънкости – за жестовете, мимиките, камерата…
Каква е твоята роля във филма?
Младата Клаудия Кардинале.
Приятно е чувството да те сравняват с такава прелестна жена в много отношения. Моника Белучи е идол на женствеността и изглежда зашеметяващо. Мисля, че съм много млада, за да притежавам точно тази женственост, която хората свързват с нея. Тя е повече жената-вамп, каквато аз не съм. По-сдържана и умерена съм в стила си от нея.
Има ли роля, за която мечтаеш?
Според мен ролята, за която ти мечтаеш, не е толкова вълнуваща, колкото тази, в която някой друг мечтае да те види. Щастлива съм, че с ролите си досега натрупах много опит чрез съдбите и характерите на героините ми. Клишираните мечти да изиграеш наркоман или шизофреник не ме блазнят – има много по-интересни характери от тези. Можеш да направиш страхотна роля с най-обикновена героиня, стига да усетиш нюансите на емоционалния й свят.
Да.
Каза, че работиш много. По-точно?
Когато съм в главна роля – по 5-6 дни седмично, като много от тези работни дни включват и голяма част от нощта.
Когато ти остане свободно време, какво обичаш да правиш?
Много обичам да спортувам. Йога, пилатес, фитнес, плуване… Иска ми се да имам повече време за спорт, но всичко зависи от графика за снимки. Освен това искам да прекарвам и повече време със семейството си и с приятели. Истанбул е невероятен град и винаги има какво да правиш, за да се забавляваш, стига да имаш време.
Предполагам, че обичаш и да четеш много. Всички историци обичат книгите. Исторически книги или…
Така е, обичам да чета много. Все още уча история и по задължение, но и с удоволствие изчитам поне една историческа книга седмично. Освен това обичам да чета и книги по социология. Не харесвам романите – научните книги са ми по-интересни.
Да си поговорим за мода! Страст ли ти е?
По-голяма страст са ми обувките.
Не планирам специални часове или дни за шопинг. Става спонтанно. Като изляза с приятелка, без да се обсъжда въпросът, първо си организираме един тур по магазините, без значение дали търсим нещо конкретно или не. Имам късмет, че и приятелите ми обичат шопинга!
Къде най-често обичаш да ходиш по магазините?
В Нишанташъ или на булевард „Багдад“ в азиатската част. Това са двата най-хубави района за шопинг в Истанбул. В моловете влизам по-често през зимата. Защото, както казах, за мен шопингът върви заедно с други приятни удоволствия с приятели – например хубаво кафене или ресторант.
За свободното време през деня предпочитам удобни дрехи. Тази година например цветни или сини дънки с обувки на ниска подметка или еспадрили и семпли блузи. За работа или срещи – тесни панталони с обувки на висок ток или платформи и цветни блейзъри. Или пък мини рокли, отново с високи токчета или платформи. За специални случаи понякога избирам класическа вечерна рокля, друг пък съм по-артистична.
Имаш ли любими цветове този сезон?
Да, харесвам ярките цветове, които са голям хит сега – по-специално жълто, розово и цикламено. По отношение на моделите – блейзърите са безспорният ми фаворит.
Семпла и елегантна рокля – винаги работи!
Ти се омъжи два пъти, но в „Листопад“. А в реалния живот какво се случва?
О, да, наистина имам две сватби! Достатъчно засега… Не планирам повече на този етап :)
Много български двойки живеят без брак. В Турция как е?
Няма такава мода в Турция. Двойките предпочитат да се опознаят преди брака, но това не означава да живеят заедно, преди да са се оженили. И аз не бих живяла с някого без брак.
Хубаво казано! Благодаря! Съгласна съм с това, че жената изглежда красива, когато има положително отношение към живота, където любовта е огромен фактор в щастието й. Но най-важното е жената да харесва себе си и всички ще я харесват. Естествено, трябва да се грижим за тази красота. Според мен най-важното е да поддържаме кожата чиста и да я щадим от грима и слънцето, когато е възможно. А за тялото най-доброто е спортът.
Каква козметика носиш в чантата си?
Балсам за устни, защото имам много сухи устни. Освен това цветен глос, молив за очи, крем за ръце и малко бебешко гребенче.
Мислиш ли, че красотата е до време?
Не. Всъщност красотата е резултат от доброто настроение, от позитивизма и любовта към себе си. Човек, който притежава всичко това, ще успее да съхрани красотата през всичките си години.
Да изглеждаш добре е важно в твоята професия, нали?
Да, телевизионните и кинозрителите искат да гледат симпатични актьори. Но според мен за един актьор е важна не толкова красотата, колкото чарът.
А кое е най-важно в твоя живот?
Да се гордея с всичко, което оставям след себе си.
Колкото по-големи са мечтите ти, толкова по-големи могат да бъдат разочарованията. Животът ми в момента върви прекрасно и не знам за какво повече мога да мечтая. Благодаря на Бога за всичко, което имам в живота си, и за семейството ми!
