Елена Петрелийска е един от сериозните претенденти за голямата награда в кулинарното тв шоу „Мастър шеф“. Тя стана интересна на зрителите и покрай драматичната история, която разказва в предаването.
Девойката е минала през ада на анорексията, като в най-критичния си момент е тежала едва 39 кг.! Това вече е в миналото и към днешна дата блондинката не се лишава от никаква храна.
От разговора на репортер на Блиц с Елена разбрахме, че никак не й е приятно името й да бъде свързвано с бизнеса на нейните родители, който според местните медии имал сериозни проблеми. На нож е и с темата „Мариела Нордел”, с която имат търкане в предаването.
- Елена, ти си един от фаворитите на публиката за спечелване на наградата в „Мастър шеф“, но бързо те провъзгласиха за милионерска щерка, която се опитва да си купи победата и едва ли не кулинарните ти способности остават на заден план…?
- Не смятам, че това е вярно. Не разбирам защо хората толкова много се интересуват какво имат или нямат моите родители. Аз съм отишла в предаването да показвам себе си – готвя с двете си ръце и единствено журито може да преценява по моите способности или неспособности каква съм аз. Оттам насетне какво имат или нямат моите родители, съвсем не влиза в шапката на това предаване. Злите езици могат да говорят каквото си пожелаят, аз се представям в предаването с лицето и ръцете си.
- Говори се, че Стефан е професионален готвач – би ли се примирила да загубиш от такъв човек?
- Ако са ме сложили в една групичка с професионални готвачи, излиза, че съм много добра - решили са, че и аз имам толкова познания, колкото човек като Стефан, който знае доста неща (смее се). Но не смятам, че екипът ще допусне нещо, което е извън регламента на предаването. Може би за Стефан нещата са такива, каквито и при мен с милионерската щерка. Или не знам, може пък и да е главен готвач. Но е или не е – това си е за Стефан, не мога да говоря за него.
- Откъде започнаха проблемите ви с Мариела Нордел? Защо двете не се понасяте?
- Не искам да коментирам нищо, свързано с тази жена. Просто не я разбирам, нямам общ език с нея и може би от това идва цялото напрежение между нас. Но нямам нищо против нея, тя е доста силен участник
Хубаво ще е да се съсредоточи върху мен, а не върху майка ми, баща ми, бизнеса им.
- От източници в полицията разбрахме, че Нордел е подала жалба срещу бащата ти, тъй като я е заплашвал…?! Наистина ли баща ти е бил единственият от роднините на участниците, които е обикалям зад кулисите на предаването?
- От полицията?! Аха, това не е стигнало все още до мен! Това са въпроси, които не би трябвало да интересуват никого. Ако някой има подобни питания, нека ги задава на точния човек. Това не съм аз.
- Вие притежавате хотел в Огняново, за който се твърди, че има сериозни финансови проблеми и разчиташ на наградата, за да оправиш всичко - така ли е?
- Чакай сега, първо излизам във вестниците, че съм милионерска щерка, следващия момент - че ние сме го закъсали. Може ли хората да ми уточнят кое от двете съм, за да знам как да отговарям?!
Ако трябва сериозно да отговоря на този въпрос,
бизнесът е на родителите ми. Въпросите не са свързани с предаването и аз няма да отговоря
- Но все пак си част от семейството и не може да не знаеш какво се случва със семейния бизнес…?
- Все пак съм част от семейството и смятам, че това са едни безпочвени неща, безпочвени информации, които просто се тръбят в пространството. Не може да уронваш престижа на някого, който е градил 20 години бизнес. Не го смятам за правилно, не го смятам за почтено. Срам за хората, които изричат такива непроверени информации!
- В предварителния ни разговор ми сподели, че не се чувстваш човек от шоубизнеса, бягаш от популярността, но с влизането си в това предаване, което се излъчва по национална телевизия, няма как да си очаквала да останеш незабелязана. Смяташ ли, че медийният ти образ може да попречи на семейния бизнес или напротив?
- Много силно се надявам да не попречи на бизнеса на родителите ми. Надявам се, че в България са останали интелигентни хора. Много от информацията, която се тръби, е невярна, и не смятам, че ще попречи на бизнеса в който сме вложили изключително много емоции, средства и време. Силно се надявам, че участието ми в „Мастър шеф“ няма да попречи на бизнеса на моите родители.
Елена със своя конкурент Боян в предаването „Мастър Шеф”
- В шоуто ти имаш и послание към зрителите, които са минали или в момента вървят по твоя път – към анорексията. Как започна всичко при теб?
- При мен нещата станаха неочаквано, неусетно разбрах за този проблем при мен. Имала съм го години наред, без да осъзнавам, че това ще стане един по-голям проблем. Костваше ми време да го разбера. В началото не знаех от какво съм си го причинила, защото обикновено децата, които имат такива проблеми, в семействата им има неразбирателство, или пък проблеми с приятели – аз не съм имала никога такива проблеми. Не съм била в лоши компании, които да ме подтикнат към лоши неща. Години по-късно установих откъде идва всичко това. Аз имах една изкривена представа за това какво е красиво, имах изкривена представа какви трябват да бъдат постиженията на едно 15-годишно дете. Аз смятах, че трябва да имам изключително много постижения във всяка една област, да изглеждам максимално слаба, което респективно за мен означаваше красиво. И така си докарах един проблем. Аз бях едно момиче, което си тежеше 47 кг, най-много досега съм била 51 кг. След което стигнах критичните 39 кг. Тази разлика в килограмите се оказаха проблем и тогава
осъзнах, че нещо не е наред
- Започна да не се храниш, така ли?
- При мен всичко беше на периоди. Имах такива, в които се храня, след което си казвам, че трябва да спра и да си мина на фазата с ябълките и водата. Изяждах и голямо количество мед, защото адски ми се ядеше сладко. Това беше единственото сладко, което можех да си позволя. Тези периоди изтощават тялото, това е безумие – да ядеш, после да спираш, пак да почваш. Това не е хубаво да се случва, но аз тогава не го разбирах.
- Родителите ти не забелязаха ли промяната в теб?
- Аз успявах много добре да ги заблудя, защото постоянно бях заета – на училище, на всякакви видове курсове и т.н. Имах сили и наистина се оказах доста издръжлива. Много добре успях да заблудя и себе си. Този проблем не е да спреш да ядеш пет дни и на шестия да се появи анорексията. Тялото ти може да издържи години така – на този стрес и въобще на цялото това изпълнение. Докато накрая не ти се случва нещо, все едно ти удря шамар и ти казва: „Виж докъде си се докарал и искаш ли да продължиш нататък?!“..
- В кой момент усети този „шамар“? Какво се промени във възприятията ти и как реши да се бориш с този проблем?
- Имах момент, в който вече тотално се почувствах много уморена, нямах никакви сили. Нямах сили да се вдигна от леглото – физически и психически. Тогава сякаш отстрани се погледнах и видях, че не съм това, което искам да бъда. Не съм онова красиво момиче, за което съм си мислила, че работя по въпроса да бъда. Почувствах, че нямам сили, но исках да имам – да излизам с приятелите си, да продължавам да уча, да имам сили да правя дълги разходки. Това беше моят „шамар“ и връщането ми обратно.
- Как започна наново да връщаш сили, да се захранваш…?
- Започнах да си готвя, наново да се запознавам с всяка една храна, която бях изоставила. Имах две дебели готварски книги на баба ми и дядо ми, които са готвачи. Започнах да ги разглеждам и да чета как са съчетани в рецептите храните, какви подправки се слагат. По много интересен начин са описани нещата и се запалих по цялото това нещо. Започнах да си готвя сама и да връщам всяка една храна в менюто си.
Да започнеш да се храниш е в пъти по-трудно, отколкото да спреш да ядеш
Това го казвам с абсолютна сигурност. Много е трудно, когато един организъм е привикнал да не яде разни храни и ти да започнеш да му ги даваш наново. Тялото не знае как да реагира, случва му се нещо, което не му се е случвало години наред. Болезнено е, неприятно е, трябват много сили, воля и дисциплинираност, за да можеш да продължиш да го правиш въпреки болката. Родителите ми бяха до мен и знаех, че колкото време ми е коствало да се докарам дотук, толкова ще ми трябва да се върна обратно. Имах вяра и това ме крепеше.
Хората трябва да разберат и да им се набие в главите, че всичко е поправимо. Има само едно непоправимо нещо, всичко знаем кое е то – оттам връщане няма. Всичко останало е поправимо, но трябва наистина много да го искаш и да го вярваш. Родителите не по-малко страдат от децата, които преживяват това. Но има връщане назад и можеш да продължиш живота си.
- На колко години беше, когато се „върна обратно“?
- Бях голяма вече, на 19 години някъде. Всичко това започна още когато бях тийнейджър, но между 18-20 много осъзнато започнах да се възстановявам. Хубаво е възстановяването да става осъзнато, защото преди това съм имала опити, невярвайки и неосъзнато, и никога не е довеждало до хубав край това.
- Аз наистина не мога да разбера какъв е този страх от храната, при положение че не си била с наднормено тегло! И в момента те виждам доста слаба! Каква е тази мания при момичетата да бъдат кльощави, колкото и да се гледате в огледалото, все се виждате дебели…?
- Анорексията не е проблем с храненето, много хора го разбират погрешно. Това е проблем с мислите ти, с твоите възприятия. Когато те са погрешни в главата ти, тогава идва проблемът с храната, а не обратното. Ти искаш да изглеждаш по даден начин и се чудиш как да го направиш - айде да е чрез храненето - и това те води до анорексия.
Защо е тази мания?!
При всеки е различно, при мен е от изкривените представи за красивото. Предполагам, при повечето момичета, които имат този проблем, също имат сходно на моето мислене. Гледат едни красиви момичета по телевизията, гледат много високи манекенки и искат да са като тях. Да, де, ама тези манекенки са 180 см, а аз не съм толкова (усмихва се). Не мога да стана слаба колкото тях.
Важно е тези момичета да разберат, че всички сме индивидуални – и момчета, и момичета, всички сме индивидуални. Много е тъжно, че толкова много деца трябва да минат през това, и то без да го осъзнават. Затова моята мисия и въобще цялата ми концепция, заради която съм в това предаване, е желанието да вкарам храненето като учебен проект. В училищата сме учили толкова неща, които в живота не ни трябват. Учиш го за момента, да изкараш шестицата, и приключва въпросът. Храненето трябва да се заложи в училищата или като курсове, трябва родителите да изпращат децата си да учат и разбират това нещо, да знаят с какво се хранят. Този проблем трябва да се редуцира до минимум. Това е моята визия за нещата и се надявам хората да го разбират чрез моята храна.
- Към днешна дата спазваш ли някакви диети, подлагаш ли се на ограничения?
- Диетите съм ги оставила някъде в миналото си. Стремя се към баланс. Питат ме дали не ям от време на време от онези т.нар. „джанг фуд“ (буквално: „храна-боклук“ – б.а.). Ами, ям от време на време! (смее се) Идеята е, че няма вредна храна – има вреден режим на хранене. Не може всеки ден да ходиш да ядеш дюнери и да искаш да имаш хубаво тяло и да си здрав. Но нищо няма да ти стане, ако супер много ти се дояде дюнер и просто си го изядеш, ама много да ти е вкусно, без да го ядеш с напрежение и да мислиш как ще ти се отрази. Изяж го този дюнер с най-големия кеф, ама след това се спри – не продължавай с дюнерите. Потърси кои храни са добри за теб, разучи, проучи и започни да се храниш нормално.
Прави си нещата така, че на теб да са ти вкусни. Аз се приех - явно това е било моето тяло през цялото време, но аз не съм го виждала такова. Сега се харесвам такава, каквато съм. Хапвам си от всичко, готвя си, опитвам от нещата, които приготвят моето семейство, баба ми и приятелите. Не гледам на храната като нещо лошо и като нещо, което ще ми навреди. Храната не вреди, вредят мислите.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
От разговора на репортер на Блиц с Елена разбрахме, че никак не й е приятно името й да бъде свързвано с бизнеса на нейните родители, който според местните медии имал сериозни проблеми. На нож е и с темата „Мариела Нордел”, с която имат търкане в предаването.
- Елена, ти си един от фаворитите на публиката за спечелване на наградата в „Мастър шеф“, но бързо те провъзгласиха за милионерска щерка, която се опитва да си купи победата и едва ли не кулинарните ти способности остават на заден план…?
- Не смятам, че това е вярно. Не разбирам защо хората толкова много се интересуват какво имат или нямат моите родители. Аз съм отишла в предаването да показвам себе си – готвя с двете си ръце и единствено журито може да преценява по моите способности или неспособности каква съм аз. Оттам насетне какво имат или нямат моите родители, съвсем не влиза в шапката на това предаване. Злите езици могат да говорят каквото си пожелаят, аз се представям в предаването с лицето и ръцете си.
- Говори се, че Стефан е професионален готвач – би ли се примирила да загубиш от такъв човек?
- Ако са ме сложили в една групичка с професионални готвачи, излиза, че съм много добра - решили са, че и аз имам толкова познания, колкото човек като Стефан, който знае доста неща (смее се). Но не смятам, че екипът ще допусне нещо, което е извън регламента на предаването. Може би за Стефан нещата са такива, каквито и при мен с милионерската щерка. Или не знам, може пък и да е главен готвач. Но е или не е – това си е за Стефан, не мога да говоря за него.
- Откъде започнаха проблемите ви с Мариела Нордел? Защо двете не се понасяте?
- Не искам да коментирам нищо, свързано с тази жена. Просто не я разбирам, нямам общ език с нея и може би от това идва цялото напрежение между нас. Но нямам нищо против нея, тя е доста силен участник
Хубаво ще е да се съсредоточи върху мен, а не върху майка ми, баща ми, бизнеса им.
- От източници в полицията разбрахме, че Нордел е подала жалба срещу бащата ти, тъй като я е заплашвал…?! Наистина ли баща ти е бил единственият от роднините на участниците, които е обикалям зад кулисите на предаването?
- От полицията?! Аха, това не е стигнало все още до мен! Това са въпроси, които не би трябвало да интересуват никого. Ако някой има подобни питания, нека ги задава на точния човек. Това не съм аз.
- Вие притежавате хотел в Огняново, за който се твърди, че има сериозни финансови проблеми и разчиташ на наградата, за да оправиш всичко - така ли е?
- Чакай сега, първо излизам във вестниците, че съм милионерска щерка, следващия момент - че ние сме го закъсали. Може ли хората да ми уточнят кое от двете съм, за да знам как да отговарям?!
Ако трябва сериозно да отговоря на този въпрос,
бизнесът е на родителите ми. Въпросите не са свързани с предаването и аз няма да отговоря
- Но все пак си част от семейството и не може да не знаеш какво се случва със семейния бизнес…?
- Все пак съм част от семейството и смятам, че това са едни безпочвени неща, безпочвени информации, които просто се тръбят в пространството. Не може да уронваш престижа на някого, който е градил 20 години бизнес. Не го смятам за правилно, не го смятам за почтено. Срам за хората, които изричат такива непроверени информации!
- В предварителния ни разговор ми сподели, че не се чувстваш човек от шоубизнеса, бягаш от популярността, но с влизането си в това предаване, което се излъчва по национална телевизия, няма как да си очаквала да останеш незабелязана. Смяташ ли, че медийният ти образ може да попречи на семейния бизнес или напротив?
- Много силно се надявам да не попречи на бизнеса на родителите ми. Надявам се, че в България са останали интелигентни хора. Много от информацията, която се тръби, е невярна, и не смятам, че ще попречи на бизнеса в който сме вложили изключително много емоции, средства и време. Силно се надявам, че участието ми в „Мастър шеф“ няма да попречи на бизнеса на моите родители.
Елена със своя конкурент Боян в предаването „Мастър Шеф”
- В шоуто ти имаш и послание към зрителите, които са минали или в момента вървят по твоя път – към анорексията. Как започна всичко при теб?
- При мен нещата станаха неочаквано, неусетно разбрах за този проблем при мен. Имала съм го години наред, без да осъзнавам, че това ще стане един по-голям проблем. Костваше ми време да го разбера. В началото не знаех от какво съм си го причинила, защото обикновено децата, които имат такива проблеми, в семействата им има неразбирателство, или пък проблеми с приятели – аз не съм имала никога такива проблеми. Не съм била в лоши компании, които да ме подтикнат към лоши неща. Години по-късно установих откъде идва всичко това. Аз имах една изкривена представа за това какво е красиво, имах изкривена представа какви трябват да бъдат постиженията на едно 15-годишно дете. Аз смятах, че трябва да имам изключително много постижения във всяка една област, да изглеждам максимално слаба, което респективно за мен означаваше красиво. И така си докарах един проблем. Аз бях едно момиче, което си тежеше 47 кг, най-много досега съм била 51 кг. След което стигнах критичните 39 кг. Тази разлика в килограмите се оказаха проблем и тогава
осъзнах, че нещо не е наред
- Започна да не се храниш, така ли?
- При мен всичко беше на периоди. Имах такива, в които се храня, след което си казвам, че трябва да спра и да си мина на фазата с ябълките и водата. Изяждах и голямо количество мед, защото адски ми се ядеше сладко. Това беше единственото сладко, което можех да си позволя. Тези периоди изтощават тялото, това е безумие – да ядеш, после да спираш, пак да почваш. Това не е хубаво да се случва, но аз тогава не го разбирах.
- Родителите ти не забелязаха ли промяната в теб?
- Аз успявах много добре да ги заблудя, защото постоянно бях заета – на училище, на всякакви видове курсове и т.н. Имах сили и наистина се оказах доста издръжлива. Много добре успях да заблудя и себе си. Този проблем не е да спреш да ядеш пет дни и на шестия да се появи анорексията. Тялото ти може да издържи години така – на този стрес и въобще на цялото това изпълнение. Докато накрая не ти се случва нещо, все едно ти удря шамар и ти казва: „Виж докъде си се докарал и искаш ли да продължиш нататък?!“..
- В кой момент усети този „шамар“? Какво се промени във възприятията ти и как реши да се бориш с този проблем?
- Имах момент, в който вече тотално се почувствах много уморена, нямах никакви сили. Нямах сили да се вдигна от леглото – физически и психически. Тогава сякаш отстрани се погледнах и видях, че не съм това, което искам да бъда. Не съм онова красиво момиче, за което съм си мислила, че работя по въпроса да бъда. Почувствах, че нямам сили, но исках да имам – да излизам с приятелите си, да продължавам да уча, да имам сили да правя дълги разходки. Това беше моят „шамар“ и връщането ми обратно.
- Как започна наново да връщаш сили, да се захранваш…?
- Започнах да си готвя, наново да се запознавам с всяка една храна, която бях изоставила. Имах две дебели готварски книги на баба ми и дядо ми, които са готвачи. Започнах да ги разглеждам и да чета как са съчетани в рецептите храните, какви подправки се слагат. По много интересен начин са описани нещата и се запалих по цялото това нещо. Започнах да си готвя сама и да връщам всяка една храна в менюто си.
Да започнеш да се храниш е в пъти по-трудно, отколкото да спреш да ядеш
Това го казвам с абсолютна сигурност. Много е трудно, когато един организъм е привикнал да не яде разни храни и ти да започнеш да му ги даваш наново. Тялото не знае как да реагира, случва му се нещо, което не му се е случвало години наред. Болезнено е, неприятно е, трябват много сили, воля и дисциплинираност, за да можеш да продължиш да го правиш въпреки болката. Родителите ми бяха до мен и знаех, че колкото време ми е коствало да се докарам дотук, толкова ще ми трябва да се върна обратно. Имах вяра и това ме крепеше.
Хората трябва да разберат и да им се набие в главите, че всичко е поправимо. Има само едно непоправимо нещо, всичко знаем кое е то – оттам връщане няма. Всичко останало е поправимо, но трябва наистина много да го искаш и да го вярваш. Родителите не по-малко страдат от децата, които преживяват това. Но има връщане назад и можеш да продължиш живота си.
- На колко години беше, когато се „върна обратно“?
- Бях голяма вече, на 19 години някъде. Всичко това започна още когато бях тийнейджър, но между 18-20 много осъзнато започнах да се възстановявам. Хубаво е възстановяването да става осъзнато, защото преди това съм имала опити, невярвайки и неосъзнато, и никога не е довеждало до хубав край това.
- Аз наистина не мога да разбера какъв е този страх от храната, при положение че не си била с наднормено тегло! И в момента те виждам доста слаба! Каква е тази мания при момичетата да бъдат кльощави, колкото и да се гледате в огледалото, все се виждате дебели…?
- Анорексията не е проблем с храненето, много хора го разбират погрешно. Това е проблем с мислите ти, с твоите възприятия. Когато те са погрешни в главата ти, тогава идва проблемът с храната, а не обратното. Ти искаш да изглеждаш по даден начин и се чудиш как да го направиш - айде да е чрез храненето - и това те води до анорексия.
Защо е тази мания?!
При всеки е различно, при мен е от изкривените представи за красивото. Предполагам, при повечето момичета, които имат този проблем, също имат сходно на моето мислене. Гледат едни красиви момичета по телевизията, гледат много високи манекенки и искат да са като тях. Да, де, ама тези манекенки са 180 см, а аз не съм толкова (усмихва се). Не мога да стана слаба колкото тях.
Важно е тези момичета да разберат, че всички сме индивидуални – и момчета, и момичета, всички сме индивидуални. Много е тъжно, че толкова много деца трябва да минат през това, и то без да го осъзнават. Затова моята мисия и въобще цялата ми концепция, заради която съм в това предаване, е желанието да вкарам храненето като учебен проект. В училищата сме учили толкова неща, които в живота не ни трябват. Учиш го за момента, да изкараш шестицата, и приключва въпросът. Храненето трябва да се заложи в училищата или като курсове, трябва родителите да изпращат децата си да учат и разбират това нещо, да знаят с какво се хранят. Този проблем трябва да се редуцира до минимум. Това е моята визия за нещата и се надявам хората да го разбират чрез моята храна.
- Към днешна дата спазваш ли някакви диети, подлагаш ли се на ограничения?
- Диетите съм ги оставила някъде в миналото си. Стремя се към баланс. Питат ме дали не ям от време на време от онези т.нар. „джанг фуд“ (буквално: „храна-боклук“ – б.а.). Ами, ям от време на време! (смее се) Идеята е, че няма вредна храна – има вреден режим на хранене. Не може всеки ден да ходиш да ядеш дюнери и да искаш да имаш хубаво тяло и да си здрав. Но нищо няма да ти стане, ако супер много ти се дояде дюнер и просто си го изядеш, ама много да ти е вкусно, без да го ядеш с напрежение и да мислиш как ще ти се отрази. Изяж го този дюнер с най-големия кеф, ама след това се спри – не продължавай с дюнерите. Потърси кои храни са добри за теб, разучи, проучи и започни да се храниш нормално.
Прави си нещата така, че на теб да са ти вкусни. Аз се приех - явно това е било моето тяло през цялото време, но аз не съм го виждала такова. Сега се харесвам такава, каквато съм. Хапвам си от всичко, готвя си, опитвам от нещата, които приготвят моето семейство, баба ми и приятелите. Не гледам на храната като нещо лошо и като нещо, което ще ми навреди. Храната не вреди, вредят мислите.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
