Когато бях бременна всички ме предупреждаваха, че ме чака нещо много сериозно .Предупреждения получавах дори и от непознати хора ...
"Прекарвайте повече време сега със съпруга си, защото след това бебето ще ти отнема много време и рядко ще имате възможност да бъдете сами", "Купи си секси бански за следващото лято - тялото ти никога повече няма да бъде същото". Или още по-лошо съвета, който получих от моята лекарка, когато и казах, че се страхувам, че никога повече няма да бъда секси за мъжа си. "Ще можете да отслабнете след първото дете, но не разчитай на това, след като родиш второто. Но до тогава ще бъдеш толкова уморен, че това няма да ти бъде важно. "
А моят фаворит е: "Спете сега, докато можете!", Както и "Насладете се на тишината, оправете си ноктите и няма да имаш време да си взема един душ на спокойствие".
Освен всички тези предупреждения, които ми създават впечатление, че краят на света е близо, забравиха да ме предупредят за това, което неизбежно следва.
Забравиха да ме предупредят, че след милионите часове с родилни болки, сърцето ми ще се стопи, когато за първи път видя лицето на бебето. Трябваше да ми кажат, че сълзите на радост наистина съществуват и че не могат да се контролират. И че могат да изтекат само заради това, че държите детето в ръцете си. Трябваше да ми кажат, че винаги в мен трябва да имам кърпички.
Трябваше да ме предупредят, че мъжа ми ще го обичам още повече, когато стане баща на моето прекрасно бебе и че няма да си спомня начина, по който по-рано съм го искала. Че и занапред ще имаме спорове и предизвикателства, но ще измисляме нови начини как да се забавляваме заедно, а детето ще бъде с нас. Ще се смеем до сълзи. Че тайничко ще се чуя, докато и сменям пелените коя ще бъде първата думичка, която ще каже.
Трябваше да ме предупредят, че ако ям здравословна храна в нормални количества, на бебето ще му осигуря достатъчно кърма. Да ми кажат, че в началото няма да се сещат за диета. Че ще се разтреперя от щастие, когато докторът ми каже, че всичко е наред и напредва нормално в теглото за възрастта си. Че тялото ми, само от себе си, отново ще се върне в предишната ми форма и че ще вляза в старите си дънки в срок от шест седмици. И че съпругът ми ще ми казва, че съм много секси - много често и много убедително.
Трябваше да ме предупредят, че независимо от това колко съм изморена, винаги ще бъда отговорна, защото тя/ той ме чака. Че някои дни просто ще стоя до нея и ще я гледам, независимо от своите задължения. Че нейният плач ще ме побърква, но и че ще се чувствам като Супермен, когато я успокоя. Трябваше да ми кажат, че ще спя. Може би не всяка вечер и без прекъсване, но достатъчно. И че тя ще бъде моята целодневна грижа и най-доброто нещо, което съм имала.
Трябваше да ми кажат, че абсолютно всичко ще се промени, когато стана майка, но и че никога повече няма да искам да си върна старият живот преди нея. Трябваше да ми кажат, че животът ще ми стане несравнимо по-богат, красив и наситен и че винаги, когато се сетя за старото си аз ще си помисля: "Защо чаках толкова време, за да имам това богатство в живота си?"
