Ендокринолог: Болестите на щитовидната жлеза са автоимунни, но ето какво ги отключва!

този орган така или иначе ще се разболее - дали малко по-рано или по-късно, но ще се случи. И обикновено някакъв стрес провокира този процес, като води до дисбаланс в системата. Болестите на щитовидната жлеза са автоимунни и при такова, дори и малко, дисбалансиране имунитетът спада, факторите се активират и се отключва заболяването. Затова казвам, че факторите са само отключващи съответната болест. 

Това важи както за диабета първи тип, който също е автоимунен, така и за заболяванията на щитовидната жлеза. Така че стресът несъмнено играе определена роля. Но трудно може да се каже кой или по-точно какво дозира стреса. Това е индивидуално за всеки. Един човек възприема определени неща като по-значими, друг - като по-малко важни. 

- Вие два пъти повторихте - така или иначе това ще се случи - защото са автоимунни заболявания ли?
- Да, защото имунната система е активирана, защото процесът тлее - въпрос на време е да се прояви заболяването. Ако например говорим за хипотиреоидизма на Хашимото, въпрос на време е да се унищожи критична маса клетки. Това не се случва изведнъж, а постепенно във времето. В случая говорим за хипофункция на жлезата. Когато става дума за повишена функция, каквато е при Базедовата болест - тогава стресът има по-малко значение. В общи линии обаче стресът е този, който отключва изявата на болестта, защото може да доведе до 
активиране на този автоимунен процес 

до по-бързото му развитие.

- А какви са причините за болестите на щитовидната жлеза? Основните, разбира се?
- Основната причина е генетичната експозиция. Част от хората носят гени, които правят така, че имунната система да не разпознава собственика си като свой, да няма толеранс, което обикновено се случва, и да образува антитела срещу него. И понеже всичко това е на генетична основа, у един човек могат да се съчетават няколко автоимунни болести. Може да страда от Хашимото, съчетано с първите диабет-експозиции или със специфична анемия. Понеже имунната система е експозирана, тя може да се активира срещу един или няколко органа. Затова тези състояния ги наричаме автоимунни поликоангуларни синдроми, т.е. когато при един и същи човек се срещат няколко автоимунни болести. Затова, когато има автоимунна болест, сме длъжни да търсим и друга - макар и латентна, тиха, макар все още клинично непроявена. Ние обезателно изследваме и в тази насока. Разбира се, това се случва не при всички. Може да остане засегнат само един орган, но тъй като има вероятност да бъдат ангажирани няколко ендокринни органа, винаги търсим.

- Д-р Ботушанов, само нивото на хормоните ли може да ви насочи към правилната диагноза? 
- Това са болести, които неминуемо ще се обадят. Т.е., ако ги има, те ще се проявят и освен че ще се проявят, останат ли без лечение, ще напредват. Те са хронични и се развиват във времето. Преди да посоча симптомите, искам да отбележа нещо друго. В момента съществува широка достъпност до хормонални изследвания. Такива се правят почти във всяка лаборатория. Всеки, който се оплаче, било то от сърцебиене, било от отслабване или умора, най-лесното нещо е да отиде и да си изследва хормоните. Особено нашите пациентки - те са жени в такава възраст, които могат да проявят подобни симптоми и без да са болни. Това, разбира се, е положително, лесно достъпно е такова изследване и по тази причина хващаме нещата доста рано. Няма ги тези тежки запуснати случаи, които са били в миналото. Искам обаче да подчертая, че до известна степен 

се стига до хипердиагностика 

Имайте предвид, че не само хормоните като такива са показател за наличие на болест и започване на лечение. В смисъл такъв: тяхното ниво трябва да бъде видяно от специалист и да се прецени правилно. Защото има лаборатории, които не дават правилното изследване. По тази причина предоверяването на състоянието на хормоните невинаги дава добър резултат. Т.е. трябва нещата да се гледат в специализирана клиника.

- Това го чувам и от други специалисти - за многото лаборатории, които невинаги са точни.
- Навсякъде е така. Няма лаборатория, която да не изследва всичко. Но все пак трябва да има някакъв стандарт, да се поддържа ниво и да се разчита на резултатите.

- Коя е най-често срещаната болест на щитовидната жлеза? 
- Най-често се среща болестта на Хашимото. Тя обикновено се открива случайно - при ехографски преглед, защото има характерни белези. Или вече във фазата на понижена функция на жлезата - много по-често се проявява при понижена, отколкото при повишена функция.

- Какви са характерните белези, за които споменахте?
- Една увеличена жлеза, което дава повод да се търси причината за нейното увеличение. Прави се конвенционална ехография и обикновено в разгърнатия си вид има доста типични ехографски образи. Понякога дори ехографът е доста доказателствен. Разбира се, правят се изследвания на хормони с определяне на антитела срещу тироглобулина и пероксидазата. Това показва наличието на автоимунно заболяване, на ангажиране на жлезата. Въпреки че невинаги това води до Хашимото. Вижте, идеята е хората, пък и лекарите-неспециалисти да не се доверяват на тези лаборатории. Затова съветът е да се търси специалист. Има някои тънкости, които би трябвало да се вземат под внимание и да не се бърза, пак повтарям, с лечение, което в много случаи не е безвредно.

- Хормонално лечение, така ли?
- Не толкова хормонално, колкото лечение с тиреостатици - когато говорим за потискане на функцията при Базедова болест.

- Т.е. да не бързат да я лекуват, да не стане по-зле, да се обърнат нещата срещу организма?
- Да, по-добре, ако има промени, да се изследват още един път, да се види динамика и евентуално тогава да се включва лечението. Защото, когато е ангажирано това лечение, трябва да сме сигурни какво лекуваме и за какво го даваме. Хората трябва да запомнят, че такова лечение не е съвсем безвредно.

- А увеличава ли се честотата на тези нарушения на жлезата?
- Специално за Хашимото може да се каже, че се открива често, защото съществува сигурен метод за откриване, а не защото по-голям брой хора са заболели. Просто в миналото по-трудно се установявало.