В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева.
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Имен ден имат: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Янко, Янка, Янчо, Енчо, Еньо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина, Яница, Янка, Янко
Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил - 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.
