Епидурална упойка за безболезнено раждане
Поставянето на епидурална упойка е подходящо и при нормалното раждане, и при секциото . За да обясним как действа епидуралната упойка , първо да обясним накратко как усещаме болката.
Всички органи в нашия организъм са снабдени със специални нервни окончания – рецептори. Когато дразненето им е много силно, тогава сигналите се усещат от главния мозък като болка. Целта на епидуралната анестезия е да прекъсне нервните импулси по гръбначния мозък към главния мозък . При епидуралната упойка се прави убождане (пункция) в междупрешленното пространство на гръбначния стълб, вкарва се много тънък катетър и чрез него се въвеждат локалните анестетици . При правилното му въвеждане се усеща лека болка, подобна на тази при мускулна инжекция. Обезболяването настъпва до 20 минути след въвеждането на анестетиците . Упойката , обаче, може да се постави само когато разкритието е достигнало 3 – 4 см и преди да достигне 6 см. Ако се постави по-рано има голям риск от забавяне на контракциите и спешно цезарово сечение. След 6-я см разкритие пък се смята, че раждането ще приключи бързо, а ако се налага успокояване на нетърпими болки се разчита по-скоро на венозни анестетици .
Предимствата на епидуралната упойка са , че не действа по никакъв начин на плода, майката остава будна и контактът на медицинския екип с нея е лесен, прекратява се учестеното дишане, което е предизвикано от болката, но родилката усеща контракциите и може да се движи.
Н егативните страни на епидуралната упойка са забавянето на раждането , което понякога налага да се вливат венозно стимулиращи родилната дейност медикаменти, понякога се появява главоболие и леко замайване. По преценка на лекаря епидурална упойка не се поставя нарушения в съсирването на кръвта, евентуални алергични реакции, инфекция при мястото на убождането, деформация на гръбначния стълб и прешлените, състояние на еклампсия (високо кръвно налягане и последващи гърчове), мигрена и други.
