Бабите и дядовците вече са преживели какво е да си родител. Но с внучетата създават връзка, която носи светлина и щастие.
Те формират новото поколение, носещо толкоз много светлина и надежда – за всеки член на семейството.
Нека помислим за нещо важно: наричаме тези хора „баба и дядо“, докато те, в действителност, са извънредно активни, самостоятелни и все още млади по душа. Наслаждават се на живота и се грижат за внуците по различен начин, от този на родителите.
Направени са много проучвания, изследващи отговорността им пред възпитанието на децата. Докато е вярно, че в обществото всички ние сме учители, ролята на бабата и дядото в семейството е с много интересна окраска, за която бихме искали да поговорим сега.
Нека я разгледаме.
Баба, дядо и техните внуци: ролята на психическата среда
Бащите и майките са онези, които създават правилата и решенията за това: кое е приемливо и кое не е – по отношение на отговорността да се възпитава. Когато говорим за бабите и дядовците, съществуват специални точки:
Бабите и дядовците вече са преминали през този етап от живота, тъй като преди да станат такива, първо са били родители. Те са се ръководили от правила и са изживели тази роля. Не желаят повече да бъдат толкова строги или да решават какво може и какво не може да се прави.
Те и внуците обикновено имат общуване, което е по-дълбоко от думите. Изразява се в жестове и символи, и е изпълнено с взаимно разбиране, усмивки, отстъпки и съгласие… Това създава подходяща психологическа среда, в която и двете страни печелят.
Редовното им общуване преборва състояния, като депресия и тъга. То предлага на бабите и дядовците нови отговорности, а внуците стигат до прозрения, които майките и бащите не могат да им дадат.
Не всички баби и дядовци са еднакви и не винаги създават толкова тесни взаимоотношения. Често се казва, че хората остаряват по начина, по който са живели и ако не са преодолели определени неща, е възможно да достигнат зрялата възраст объркани и негативни.
Ето защо родителите е нужно да решат колко често децата ще общуват с бабите и дядовците, дали тези взаимоотношения действат благотворно или – не. Въпреки всичко, това е едно от най-удивителните видове общувания, които съществуват.
Дядовците, бабите и техните внуци: вечна връзка
Ежедневната подкрепа на бабите и дядовците е голяма помощ и облекчение за родителите.
Тази им отговорност не е нещо ново: много поколения са споделяли бремето по грижата и обслужването на малките деца.
Завещанието на дядовците и бабите не само обогатява живота на внуците им, но и на онези майки и бащи, които виждат нови измерения в родителите си, за които никога преди не са знаели. По някакъв начин това помага за заздравяване на взаимоотношенията.
Завещанието на бабите и дядовците към техните внуци е основано не само на привързаност и емоции. То съдържа знание: как да насаждаме ценности, откъслеци от миналото и семейни спомени от минали поколения. По този начин детето опознава света и себе си, запазва корените.
Друг интересен аспект е, че продължителните размисли на бабите и дядовците за щастието от живота, радостта и грижата им също помагат на децата да осъзнаят какво означава „мъдростта на годините“. По този начин се учим да не се страхуваме, а да сме спокойни.
Обикновено се появява и един друг интересен аспект на ниво семейство: бабите и дядовците винаги са море от спокойствие и са стратези в успокояването на напрежението, споровете и неразбирателствата.
Възпитанието на децата не е лека задача. Те ще преминават през сложни ситуации, през които родителите им вече са преминали. Докато климатът днес е различен от преди, важните елементи са едни и същи: децата настояват за независимост, те искат внимание, те ще изпадат в нервни състояния и ще правят грешки. Дядовците и бабите могат да им помогнат с добър съвет, без да им пречат.
Внуците носят светлина и щастие. Винаги е било така. През зрелия период, когато хората приемат с ентусиазъм и енергия променящите живота моменти, децата винаги помагат да подновим „отговорностите“ и да гледаме на живота като на цялост, докато се държим за надеждата.
Бабите и дядовците не желаят да се връщат към родителството. Всичко, което желаят, е: да се насладят на най-интензивните и обогатяващи емоции, без напрежение или задължения.
Бидейки техни деца, необходимо е да уважаваме независимостта на нашите баби и дядовци и правото им да разполагат, както намерят за добре, със собственото време.
Това е много важно и трябва да го помним.
