Лечението с кал навярно е толкоз старо, колкото и това с живителните минерални води. Едно от първите доказателства за ползването му датира 3000 години пр.н.е.
По българските земи
данни за упражняване на калолечение, или пелоидотерапия (от гръцки „пелос” - кал, и „терапия” - лечение) има още от времето преди новата ера. В съвременната история на България калолечението се прилага още след Освобождението ни от османско владичество. От 60-те години на 20. век започват научните проучвания на химичния състав, микробиологичните характеристики и въздействието върху човешкия организъм на различните видове кал.
Лечебната кал е природен продукт, състоящ се от органични и неорганични вещества, който се създава в естествени условия за дълъг период с помощта на различни биологични, химични, физични и геологични процеси. Пряко влияние оказват фактори като състав на почвата, специфика на климата и на релефа, хидрогеоложките особености, флората, фауната, дълбочината и солите на водоема и региона, където се сформира лечебната кал. Сформирането на пелоидите е много бавен процес вследствие на утаяване на калта на дъното на водоемите.
Лечебната кал се състои от
три основни компонента: землисти частици, органични и неорганични съединения.
Механичната структура на калта има значение в процеса на приложението и терапията, като въздейства специфично по нервно-хуморален и нервно-рефлекторен път върху човешкия организъм.
Утаечната и изворната кал са с неорганично съдържание. Единият вид утаечна е лиманната, която се образува в лимани по морското крайбрежие. Тя има алкална реакция (pH над 7 до 10), кремообразна е, с черен цвят и мирис на сероводород. Съдържа доста минерални вещества, сяра, амоняк, амонячни соли, много колоиди, животински и растителни естрогенни вещества. Друга утаечна кал е континенталната, тя се формира в езера и реки. Изворната кал е продукт на отложения, които са изнесени на земната повърхност от минерални и обикновени водоизточници, чрез кални вулкани или в грифоните на извори или езера. Тя има тъмнокафяв или черен цвят в зависимост от съдържанието на сяра или желязо.
Органични вещества съдържа торфената кал, която се образува от взаимодействието на измрялата растителност с почвата под водата при намален достъп на кислород. Кафява е, тестообразна и силно киселинна с pH = 1,5. Т.нар. органичната кал пък е смес от хумифицирани водорасли, растителни и животински образувания с примеси от глина, пясък или други съставки.
В България има три вида находища на лечебна кал: лиманни, торфени и изворни.
Лиманните са в Балчишка Тузла, Шабла, Поморийското езеро,
Тауклиман, Атанасовското езеро, Варненското езеро, Мандренското езеро, край Бургас и Русалка. Торфена кал има в торфеното находище Байкал (Пернишко), Добри дол край Лом, Садово. Известните находища на изворна кал са в Марикостиново, Баня (Карловско), село Странско (Хасковско) и Пловдивско.
Лечебната кал има двойствено влияние върху живия организъм - общо и локално. Локалното действие се изразява в зачервяване на мястото, където е приложена.
Топлината на калта се предава на тялото бавно, постепенно и продължително,
без да се усеща. Химичният състав на калта прониква през кожата. Калта въздейства и механично, като подпомага и подобрява кръвния и лимфния ток. Тя възбужда кожните и лигавичните рецептори и така въздейства по нервно-рефлекторен път върху организма. Въздействието настъпва от 2 до 24 часа след края на процедурата. Наблюдават се усилване и подобряване на кръвообращението, метаболитните и обменните процеси, промяна на киселинно-алкалното равновесие към алкална посока, стимулиране на имунните процеси, повишено потоотделяне, активиране дейността на някои жлези. Калолечението подобрява всички възстановителни процеси в организма, като се препоръчва след изкарани опорно-двигателни, дихателни, сърдечносъдови, неврологични и ендокринно-метаболитни заболявания.
Калолечението има мощно положително
и стимулиращо въздействие върху живия организъм. Калолечебните процедури изглеждат екзотични и много приятни. Консултация с лекар специалист, който познава детайлно характеристиките на пелоидотерапията, е задължителна.
