Ето, защо оставаме с един и същи мъж до края на живота си

Моногамията е все още срещано, макар и рядко явление, при което човек решава да не изневерява и да си остане само с един партньор до края на живота си. Или до края на неговия. Както правят лъвовете. Германски учени разбраха защо някои от нас решават да обичат само един докато смъртта ги раздели.

Изследователи от Университета на Бон са стигнали до извода, че още от раждането ни се свързваме силно с майка си чрез хормона окситоцин, за който се смята, че е любовният. Именно тази привързаност се развива през годините и ако отношенията с родителя ни са неразделна част от личния ни живот на по-късен етап нямаме желание да кръшкаме. Тоест излиза, че пак през първите седем години се определя дали ще сме моногамни или полигамни.

Авторите на проекта са наблюдавали двойки съпрузи, за да разберат кои хормони имат ключово значение за отношенията им. На 40 мъже показали снимки на половинките им, а после и на чужди жени. Напръскали ги със спрей с хормона окситоцин, а по-късно повторили теста без да ги пръскат със спрея. При втория опит им пръснали обикновена вода по лицето, но им казали, че е хормон, за да видят дали това ще повлияе на резултатите.

По време на изследването мозъчната дейност на участниците била следена с магнитен резонанс. Учените разбрали, че окситоцинът кара мъжете да изпитват силна привързаност към жените си и дори ги определили като страшно с*кси. Започнали да описват, че са най-щастливите мъже щом са успели да се оженят за такива парчета. Нищо подобно не казали за снимките на чуждите жени. Според изследователите окситоцинът въздейства пряко на наградната система на мозъка и засилва двойно симпатиите.