Работата на приемен родител представлява една от най-големите отговорности, с които могат да се справят хората, осигуряващи безопасност и подкрепа на деца в риск. Това е професия, която изисква не само емоционална ангажираност, но и способност за грижа и осигуряване на основни нужди, което я прави основно препитание за много хора, особено за тези, които живеят в региони с по-ниски доходи и ограничени възможности.
Какво включва професията на приемен родител?
Основната цел на приемната грижа е да осигури стабилност и подкрепа на деца, които са изпаднали в трудна ситуация, например когато са изоставени от биологичните си семейства или са в риск.
Финансовите аспекти на приемната грижа
Приемните родители получават заплащане от държавата за техния труд. Това не се отнася само за основните потребности на децата, но и за тяхното цялостно възпитание и грижа. За едно настанено дете в приемно семейство, заплащането е 150% от минималната работна заплата, което през 2024 г. е 1615 лева. За двойка деца сумата се увеличава до 1723 лв., а за три или повече настанени деца, приемният родител може да получи 1830 лв.
Освен това, за всяко дете се осигурява допълнителна издръжка. За бебета до 3 години, месечната издръжка е 701 лв., което е 1,1-кратният размер на линията на бедност за съответната година. За деца от 3 до 14 години се осигуряват 638 лв., а за младежи на възраст между 14 и 18 години, помощта отново е 701 лв.
Важно е да се отбележи, че в случаите на деца с увреждания, за които е установена медицинска диагноза, се изплаща добавка от 30% върху тези суми, в зависимост от линията на бедност за съответната година.
Статистика и развитие на приемната грижа в България
През 2024 г. в страната са били настанени 121 деца в приемни семейства, като 84 приемни семейства са били утвърдени в различни региони. Разпределението на приемните семейства по общини е следното: 9 в Велико Търново, 10 в Горна Оряховица, 9 в Елена, 28 в Павликени, 17 в Полски Тръмбеш, 3 в Свищов и 8 в Стражица.
През последната година, 35 деца са били изведени от приемни семейства, като 14 от тях са осиновени, 7 са реинтегрирани в биологичните си семейства, 6 са настанени в резидентни услуги, а 3 са преместени в други приемни семейства. 4 от децата са навършили пълнолетие, а за едно не е потвърдена предприетата мярка за закрила от съда.
Професията на приемния родител е не само работа, но и мисия, която променя съдбите на децата, нуждаещи се от грижа и защита. Въпреки че заплащането за тази работа може да изглежда като основен финансов стимул, той не отразява напълно всички усилия и емоционални инвестиции, които се изискват. За мнозина, работата като приемен родител е начин за осигуряване на препитание, особено в по-бедни региони, но същевременно предоставя възможност да се даде шанс на деца в нужда за ново начало в живота.
