Беинса Дуно е диктувал на учениците прозренията си
Горделивите остаряват бързо, страданието е подготовка за радост
Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си.
За страданието
- Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако ние не възприемаме, тогава идва бурята. Природата се проявява такава, каквито сме ние. Тя се нагласява спрямо нас и тогава ние разбираме езика й.
- При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост.
- Страданието не е наказание. То се дава за поучение. На думата "наказание" ние даваме съвсем друго тълкувание. "Наказание" значи: "Казвам му да разбере". Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнее вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо.
- Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: "Днешните страдания не може да се сравняват с онези велики блага, които те носят". Псалмопевецът казва: "Добре ми стана, че се наскърбих". Чрез страданията любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдещата радост.
- Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене. След всяко заспиване на съзнанието идва страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем.
- Ако се натъкнеш на малка болест, приеми я с благодарност. Кажи си: "Защо дойде тая болест?" Със сигурност, за да те освободи от смъртта, която ще те задигне. Ако изгубиш богатството си, пак благодари. "Защо го загубих?" Със сигурност, за да не изгубиш ума си. Докато беше богат, нямаше време за нищо: нито за молитва, нито за четене и учене. Като изгуби богатството си, имаш време да помислиш и за Бога, и за себе си, да прочетеш нещо, да придобиеш някакво знание. Малкото зло идва, за да те избави от голямото. Щом приемеш малкото зло с благодарност, голямото зло няма да дойде при тебе. При доброто е точно обратно: дето е малкото добро, там е и голямото. Дето малкото добро не се приема, там и голямото не стъпва.
За прегръдката
- Съкровено любящата прегръдка е израз на най-топлите вътрешни чувства, които две души споделят. Съчетана с фино докосване, нежност и безмълвен поглед - една прегръдка може да обмени между двама - наситена същина, защото в истинската прегръдка тече любов, което значи, че тече и Бог, защото Бог е любов. Самата прегръдка обаче не е любов, но през нея тече любовта.
- Не е лошо нещо целувката и прегръдката. Благословение е да прегърнеш човека, но трябва да знаеш как. Прегръдката от божествено гледище трябва да внесе живот. Днес много хора са превърнали прегръдката в рутина, в част от ежедневния си маниер по време на срещи дори с хора, които не познават. Тук има нещо опасно, което не трябва да се забравя: при прегръдката става преплитане на аурите, затова трябва да сте предпазливи - понякога чрез нея може да се свържете с лоши същества, да нахлуят в аурата ви и да ограбят енергията ви. Наричаме го "енергиен вампиризъм". Хората не са лоши, като "крадат" енергия, те го правят, защото няма от какво да живеят. Идеята е да не ставате проводници. Същото е с "урочасването". Очите не урочасват, а енергията, която използват, вреди - тя пие там, където има. Затова винаги спазвайте дистанция.
За смирението
- Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват - не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме - това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
- Смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването божествената любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в най-добри най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта. Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението.
- Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени - във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил.
Силата на очите
- Според Дънов една от причините за отслабване на очите се дължи на това, че или сме вложили някаква отрицателна мисъл в ума си, която влияе върху очния нерв, или чрез внушение сме възприели тази слабост на очите от други хора. Каквато й да е причината, работете по обратен ред на внушението, под което сте се намирали, за да се освободите от него, съветва Всемировият Учител.
- Дънов изтъква, че ако човек не вярва на очите си, те постепенно отслабват, а за да бъдат здрави очите ни, трябва да бъдат чисти, ясни, а погледът мек, да се храним малко и да дъвчем храната си добре.
- Препоръчва още да храним очите си с красиви образи - хубави книги, художествени картини, които остават в съзнанието ни и допринасят за развитието на ума; да владеем очите си, като търсим доброто във всеки човек и там да спираме погледа си, а не да упражняваме зрението си в търсене недостатъците на хората; да се научим от децата или да си припомним как сме искали като деца всичко да разберем и научим и сме развивали ума си и така сме имали по-силно зрение.
- Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си повече кинетическа енергия и трябва да търси начин да се освободи от нея. Иначе той ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с окръжаващите. Щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекота. Това се постига чрез внасяне в ума, в сърцето живи, светли образи и възвишени чувства. За тази цел четете живота на великите хора. Като четете живота, произведенията им, вие се свързвате с тях и те започват да ви влияят благоприятно. Също така четете Евангелието, да се свържете с Христа, с евангелистите. Христос ще внесе в сърцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттам и върху целия ви организъм.
- Според Дънов, когато кръгът на зеницата в човешкото око се увеличава, това е лош признак. Това показва, че този човек се товари. Щом почне да се разтоварва, кръгът на зеницата му се намалява, а това е добър признак. Да грешиш, значи да се товариш. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се загубва. И това се вижда първо в очите.
- Човек има две очи: дясно и ляво. Дясното око има отношение към ума, а лявото към сърцето. Ако очите на човека са изпъкнали, показва, че чувствата в него са добре развити. Ако очите са малки, умът е слабо развит. Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез очите човек влиза във връзка с външния свят и се тонира. Чрез тях се регулират енергиите на неговия организъм. Когато очите възприемат правилно външната светлина, мозъкът на човека функционира правилно. Ако очите не са здрави и не възприемат правилно светлината, и мозъкът не работи добре. Колкото по-отворени са очите, толкова повече впечатления възприема човек. Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Светлината се използва двояко: външно и вътрешно.
