Цветница е един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския традиционен календар. Той е познат и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим.
Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи "Осанна", разказва библейската легенда за този ден.
У нас символ на този празник са върбовите клонки (вместо палмовите), откъдето идва и още едно име на празника - Връбница.
"На Цветница няма нещо, което да се случва като част от народната традиция, което да е извън църковния ритуал.
След тържествената литургия, свещениците раздават на вярващите върбови клонки. Освещаването им се извършва на нощно бдение в събота вечер. Всеки трябва да отнесе клонка в дома си - за здраве и благодат. Вярва се, че осветената върба пази от лоши сили и болести. Затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, което стои до следващата година.
"Като че ли под напора на глобализацията през последните години, венците от върба се превърнаха в един от символите на празника. Такива венци се използват и за украса на великденските яйца. Любопитен факт за върбовото венче на Цветница е и вплитането му с дивесил в Подбалканския регион. В Копривщица към венчето задължително се окачва и дивисил. В някои селища от този район венецът се окачва на вратата на Цветница, а в други за Гергьовден", казва специалистът по етнология и фолклористика.
На Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай - "Kумичене". Преди обяд всички лазарки се отправят към реката. Всяка девойка носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на мост над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. Нейната роля на "кумица" продължава до третия ден от Великден, когато кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.
В някои части на България съществува вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им занесат нещо, затова се извършват и поменални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клонки, тамян, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си, след което забождат върбовите клонки върху гроба, а с царевичните стъбла запалват огън.
Цветница е и празникът, в който имен ден имат всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а),Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Обикновено след църковния ритуал се ходи на гости, на хората, които имат имен ден и се сяда на трапезата, а тя е малко по-богата от гледна точка на Великденските пости, защото на този ден е разрешено да се яде риба.
