Ето какво е направила Никол точно преди да бъде заклана в асансьора-От прокуратурата казват, имало ли е трети човек

Отказана целувка се оказва фатална за малката Никол Йончева от Бургас. Тя бе убита на 20 август, м.г., тялото ѝ е открито същата вечер в асансьора на вх. “Б” в бл. 108, в кв. “Меден рудник”.
Детето било с
прерязано гърло

Патоанатоми установяват, че острието е срязало сънната артерия на момичето, издъхнало в адски мъки от остра кръвозагуба. 13 месеца по-късно

Бургаският окръжен съд осъди за жестокото престъпление осмокласника с лека умствена изостаналост Иван Иванов. На 20 септември съдия Стефан Стойков прочете присъдата, определена единодушно от съдийския състав - 8 г. затвор при първоначален общ режим и 150 000 лв. кръвнина за майката на убитото дете Мими Ставрева.

Наблюдаващият прокурор Ангел Ангелов пледира за 7 г. затвор при максимално наказание от 10 г., тъй като подсъдимият е бил непълнолетен по време на убийството. Съдът обаче счете, че заради обществената опасност наказанието трябва да е завишено.

Присъдата не е окончателна, тя може да бъде обжалвана пред Апелативния съд. Тезата на защитата, че Иван е дете с умствена изостаналост и не е разбирал смисъла и значението на действията си, бе оборена от експертите. Съдебнопсихиатрична експертиза доказа, че осмокласникът е бил вменяем по време на деянието, а тестове показали доста висок коефициент на интелигентност. В училище с момчето работели ресурсни учители, които му помагали в усвояването на материала. В клас обаче той не е имал никакви прояви, които да подскажат, че е способен на опасна агресия.

“Има известна степен на намален умствен капацитет, но според вещите лица и според начина, по който момчето живее и борави с техника, не става въпрос за сериозно изоставане. Напротив, коефициентът му на интелигентност е 82. Той е с гранична стойност, не е в тежка фаза на умствена изостаналост”, коментира съдия Стойков. Според магистрата у Иван липсвала онази ценностна база, свързана с живота на човека.

“За него няма такава сигурна ценност, така е възпитан.
Искал е да
накаже момичето

Спирачката, която трябва да я има в душата му, я няма. Лесно реагира. Но в този случай не става дума само за конкретната причина, че му е отказана близост. Една голяма част от разсъжденията му са резултат от изкривената представа на обществото за това как трябва да се развиват децата ни”, коментира съдия Стойков.

Осмокласникът Иван и четвъртокласничката Никол се запознават в социалните мрежи. Активно общуват във фейсбук, където момичето има над 2000 приятелства. На живо се виждат два пъти - в началото на август и в деня на убийството.

На 20 август убиецът и жертвата се срещат на площад “Тройката” и се отправят нагоре по ул. “Александровска” към Централната спирка до

Бургаския свободен университет. Общински охранителни камери са запечатали как двамата се качват в автобус за “Меден рудник”, където живее Иван. Семейството му има апартамент в блок на около 5 минути от панелката, в която е убита Никол.

Според първоначалната версия двамата искали да пушат наргиле, затова решили да се качат на покрива на блока. Малко след 17 ч Никол и Иван влезли в асансьора. Внезапно младежът
се опитал да
прегърне и
целуне Никол, но
тя се отдръпнала

Уплашено, момичето опитало да обясни, че си има приятел, и че не иска да има нищо общо с Иван, защото той е много по-голям от нея. Точно в този момент Никол набрала номера на майка си, но повикването трае едва няколко секунди. Ядосан и същевременно обиден, Иван извадил кухненски нож с 20-сантиметрово острие от джоба на панталона си и го забил във врата ѝ.

Докато бягал по стълбите, изхвърлил ножа на една от площадките между етажите. Окървавената кабина с мъртвото момиче останала горе. Около 17,30 ч дете от третия етаж извикало асансьора. Писъците му оглушили входа, когато отворило вратата.

Преди да изостави смъртно ранената Никол 15-годишният Иван взел телефона и раницата ѝ. Апаратът бил с парола и в опитите си да го отключи, за да изтрие разговорите помежду им, набрал телефона на Никол от своя телефон. Това е станало в 17,14 ч - само 3-4 минути след убийството, установява една от техническите експертизи. Понеже не успял да счупи телефона, го хвърлил в контейнер близо до бл. 108. По време на разследването Иван посочва точното място и апаратът е открит там.

След като заклал
Никол, си купил
снакс и поиграл
на криеница
с по-малките деца от квартала, с които обичайно общувал. Той избягвал контакти с тези на неговата възраст и по-големи, защото го биели, твърдят родителите му.

Иван е арестуван часове след убийството и прави частични самопризнания. Обяснява, че искал само да “бодне” Никол, за да я накаже.

Левичарят замахнал и нанесъл само един удар в дясната част на шията на момичето, но той се оказал фатален.

По време на досъдебното производство Иван отговаря само с “да” и “не” на въпросите, без да признава за убийството. Едва в съдебната фаза на разследането той започнал да обяснява, че извършителят е непознат по-голям младеж, който влязъл в асансьора на 6-ия етаж. В кабината непознатият
хванал ръката на
Иван, пъхнал нож
в нея и замахнал
към Никол. Въпреки абсурдното звучене тази версия също е проверявана, но не е открита никаква следа (виж карето).

Когато съдебният процес, който се гледа при закрити врата, приключва и на подсъдимия е дадена последна дума, Иван казва “Съжалявам” и допълва, че повече няма да прави така, разкриват източници на “24 часа”. Пред родителите си момчето продължава да отрича за убийството. От юни преместили Иван в Бойчиновци и оттогава редовно плачел по телефона на майка си, че го бият и тормозят психически.

“Синът ми никога няма да тръгне с нож, той е бил на разходка. Няма причина да убива. Това за ревността... няма такива неща. Дай му работа, всичката ще я свърши.

Една камара камъни да го накараш да премести, ще го направи. В училище не беше добър ученик, но никога не е бил агресивен”, сподели баща му Димитър Иванов. Майката Донка допълва: “Вярвам, че не е той. Никога не ме е лъгал, за всяко нещо е споделял. Някой по-голям е истинският убиец. Моят син от биология не разбира, нито знае къде са тези артерии, нито може сам с ножа да отреже нещо. За Никол ми каза само, че не я е познавал, а се срещнали в центъра и тя го накарала да го заведе до този блок.”

Донка не се е срещала с майката на Никол. За първи път двете се видяха в съда. “Каквато и присъда да му дадат, тя ще е малка. За мен трябва да е до живот. Убил я, защото се издразнил?! Това не може да е оправдание за такова престъпление”, казва Мими Ставрева, майката на жертвата.
Ден след убийството бащата на Никол - Любомир Йончев, пристигна от Лондон, където живее от няколко години. Пред “24 часа” той споделя, че в 16,18 ч на 20 август ѝ праща съобщение по мобилен чат. Вижда, че детето го е прочело, но не отговаря, което било абсолютно необичайно.
“Имахме планове, Никол искаше да отидем в Дубай. Бяхме решили всяко лято да пътуваме. Само ако знаех, че това лято ще ни е последно. Бях готов да легна до нея в гробищата. Лежах и я прегръщах. Тя беше толкова студена, исках да я стопля”, казва в разтърсваща изповед пред “24 часа” бащата ден след погребението на Никол.

- Позвъняването било твърде кратко и без отговор, по него определят часа на смъртта ѝ
- Съжалявам, няма да правя повече така, казал 16-годишният Иван Иванов в съда, отива за 8 г. в затвора
Водят Иван Иванов в съда. СНИМКА: Елена Фотева
Секунди преди да бъде убита, 11-годишната Никол успяла да позвъни на майка си. Обаждането обаче било твърде кратко и без отговор, разкриха за първи път пред “24 часа” източници от разследването. По това обаждане е фиксирано времето на убийството. Позвъняването от телефона на Никол към майка ѝ е в 17,10 ч. След това връзката с четвъртокласничката прекъсва.
Отказана целувка се оказва фатална за малката Никол Йончева от Бургас. Тя бе убита на 20 август, м.г., тялото ѝ е открито същата вечер в асансьора на вх. “Б” в бл. 108, в кв. “Меден рудник”.
Детето било с
прерязано гърло
Патоанатоми установяват, че острието е срязало сънната артерия на момичето, издъхнало в адски мъки от остра кръвозагуба. 13 месеца по-късно Бургаският окръжен съд осъди за жестокото престъпление осмокласника с лека умствена изостаналост Иван Иванов. На 20 септември съдия Стефан Стойков прочете присъдата, определена единодушно от съдийския състав - 8 г. затвор при първоначален общ режим и 150 000 лв. кръвнина за майката на убитото дете Мими Ставрева.
Наблюдаващият прокурор Ангел Ангелов пледира за 7 г. затвор при максимално наказание от 10 г., тъй като подсъдимият е бил непълнолетен по време на убийството. Съдът обаче счете, че заради обществената опасност наказанието трябва да е завишено.
Присъдата не е окончателна, тя може да бъде обжалвана пред Апелативния съд. Тезата на защитата, че Иван е дете с умствена изостаналост и не е разбирал смисъла и значението на действията си, бе оборена от експертите. Съдебнопсихиатрична експертиза доказа, че осмокласникът е бил вменяем по време на деянието, а тестове показали доста висок коефициент на интелигентност. В училище с момчето работели ресурсни учители, които му помагали в усвояването на материала. В клас обаче той не е имал никакви прояви, които да подскажат, че е способен на опасна агресия.
“Има известна степен на намален умствен капацитет, но според вещите лица и според начина, по който момчето живее и борави с техника, не става въпрос за сериозно изоставане. Напротив, коефициентът му на интелигентност е 82. Той е с гранична стойност, не е в тежка фаза на умствена изостаналост”, коментира съдия Стойков. Според магистрата у Иван липсвала онази ценностна база, свързана с живота на човека.
“За него няма такава сигурна ценност, така е възпитан.
Искал е да
накаже момичето
Спирачката, която трябва да я има в душата му, я няма. Лесно реагира. Но в този случай не става дума само за конкретната причина, че му е отказана близост. Една голяма част от разсъжденията му са резултат от изкривената представа на обществото за това как трябва да се развиват децата ни”, коментира съдия Стойков.
Осмокласникът Иван и четвъртокласничката Никол се запознават в социалните мрежи. Активно общуват във фейсбук, където момичето има над 2000 приятелства. На живо се виждат два пъти - в началото на август и в деня на убийството.
На 20 август убиецът и жертвата се срещат на площад “Тройката” и се отправят нагоре по ул. “Александровска” към Централната спирка до Бургаския свободен университет. Общински охранителни камери са запечатали как двамата се качват в автобус за “Меден рудник”, където живее Иван. Семейството му има апартамент в блок на около 5 минути от панелката, в която е убита Никол.
Според първоначалната версия двамата искали да пушат наргиле, затова решили да се качат на покрива на блока. Малко след 17 ч Никол и Иван влезли в асансьора. Внезапно младежът
се опитал да
прегърне и
целуне Никол, но
тя се отдръпнала
Уплашено, момичето опитало да обясни, че си има приятел, и че не иска да има нищо общо с Иван, защото той е много по-голям от нея. Точно в този момент Никол набрала номера на майка си, но повикването трае едва няколко секунди. Ядосан и същевременно обиден, Иван извадил кухненски нож с 20-сантиметрово острие от джоба на панталона си и го забил във врата ѝ.
Докато бягал по стълбите, изхвърлил ножа на една от площадките между етажите. Окървавената кабина с мъртвото момиче останала горе. Около 17,30 ч дете от третия етаж извикало асансьора. Писъците му оглушили входа, когато отворило вратата.
Преди да изостави смъртно ранената Никол 15-годишният Иван взел телефона и раницата ѝ. Апаратът бил с парола и в опитите си да го отключи, за да изтрие разговорите помежду им, набрал телефона на Никол от своя телефон. Това е станало в 17,14 ч - само 3-4 минути след убийството, установява една от техническите експертизи. Понеже не успял да счупи телефона, го хвърлил в контейнер близо до бл. 108. По време на разследването Иван посочва точното място и апаратът е открит там.
След като заклал
Никол, си купил
снакс и поиграл
на криеница
с по-малките деца от квартала, с които обичайно общувал. Той избягвал контакти с тези на неговата възраст и по-големи, защото го биели, твърдят родителите му.
Иван е арестуван часове след убийството и прави частични самопризнания. Обяснява, че искал само да “бодне” Никол, за да я накаже. Левичарят замахнал и нанесъл само един удар в дясната част на шията на момичето, но той се оказал фатален.
По време на досъдебното производство Иван отговаря само с “да” и “не” на въпросите, без да признава за убийството. Едва в съдебната фаза на разследането той започнал да обяснява, че извършителят е непознат по-голям младеж, който влязъл в асансьора на 6-ия етаж. В кабината непознатият
хванал ръката на
Иван, пъхнал нож
в нея и замахнал
към Никол. Въпреки абсурдното звучене тази версия също е проверявана, но не е открита никаква следа (виж карето).
Когато съдебният процес, който се гледа при закрити врата, приключва и на подсъдимия е дадена последна дума, Иван казва “Съжалявам” и допълва, че повече няма да прави така, разкриват източници на “24 часа”. Пред родителите си момчето продължава да отрича за убийството. От юни преместили Иван в Бойчиновци и оттогава редовно плачел по телефона на майка си, че го бият и тормозят психически.
“Синът ми никога няма да тръгне с нож, той е бил на разходка. Няма причина да убива. Това за ревността... няма такива неща. Дай му работа, всичката ще я свърши. Една камара камъни да го накараш да премести, ще го направи. В училище не беше добър ученик, но никога не е бил агресивен”, сподели баща му Димитър Иванов. Майката Донка допълва: “Вярвам, че не е той. Никога не ме е лъгал, за всяко нещо е споделял. Някой по-голям е истинският убиец. Моят син от биология не разбира, нито знае къде са тези артерии, нито може сам с ножа да отреже нещо. За Никол ми каза само, че не я е познавал, а се срещнали в центъра и тя го накарала да го заведе до този блок.”
Донка не се е срещала с майката на Никол. За първи път двете се видяха в съда. “Каквато и присъда да му дадат, тя ще е малка. За мен трябва да е до живот. Убил я, защото се издразнил?! Това не може да е оправдание за такова престъпление”, казва Мими Ставрева, майката на жертвата.
Ден след убийството бащата на Никол - Любомир Йончев, пристигна от Лондон, където живее от няколко години. Пред “24 часа” той споделя, че в 16,18 ч на 20 август ѝ праща съобщение по мобилен чат. Вижда, че детето го е прочело, но не отговаря, което било абсолютно необичайно.
“Имахме планове, Никол искаше да отидем в Дубай. Бяхме решили всяко лято да пътуваме. Само ако знаех, че това лято ще ни е последно. Бях готов да легна до нея в гробищата. Лежах и я прегръщах. Тя беше толкова студена, исках да я стопля”, казва в разтърсваща изповед пред “24 часа” бащата ден след погребението на Никол.




Прокуратурата: Няма следи от трети човек в кабината
“Беше направено и невъзможното, за да се изследва обстоятелство за трети човек. Иван е разказал това и по време на психиатрично-психологическото изследване. Самите вещи лица го изключват като вероятност, но го отразяват като негова позиция”, каза пред “24 часа” набюдаващият прокурор Ангел Ангелов от Бургаската окръжна прокуратура.
“ В първия момент той е разказал и на свидетели, и като обвиняем версията, върху която почива обвинителният акт. Безспорно се доказа от всички други доказателства, че са били двамата с Никол в асансьора, той е посегнал да я прегърне или да я целуне, но тя го е отблъснала”, каза още прокурор Ангелов.
Той определя версията на Иван за трети човек като защитна реакция. “Нормално е като всяко дете с такава психика да търси някакво оправдание. Измислил е това, но в делото няма никакви доказателства. Изключително внимателно е разследвано в тази посока. Делата, при които извършителите са непълнолетни, са особени. Те се разследват от специално подготвени хора, събира се много голям обем доказателствен материал относно личностната характеристика на подсъдимия, в случая на Иван, както и на родителите му. Жалкото е, че изобщо има такова дело”, коментира прокурор Ангелов.
Зам. апелативният прокурор на Бургас Йовита Григорова допълва, че дела, при които подсъдимите са непълнолетни, се работят приоритетно и заради спецификата, и заради широкия обществен отзвук.