След публикувания указ във вторник от краля на Саудитска Арабия страната вече няма да е единствената в света, която не позволява на жените да карат кола. „Успяхме“ и „Започнахме от дъното, сега сме тук“, написаха десетки саудитски жени в социалните мрежи след обявяването на новината.
Но даже когато отмяната на забраната за шофиране влезе в сила през юни догодина, доста други ежедневни действия ще останат извън обсега на жените в една от най-строгите и консервативни страни в света.
Някои от нещата, които саудитските жени не биха могли да правят без разрешението на своя „мъж-пазител“ или наставник (обикновено някой мъж от семейството като баща или съпруг), са: да искат паспорт, да пътуват в чужбина, да се омъжат, да открият банкова сметка, да започнат бизнес, да се подложат на медицинска интервенция, да излязат от затвора, след като са излежали присъдата си.
Тези ограничения се дължат на наставническата система, действаща в Саудитска Арабия. От основаването си страната защитава стриктната интерпретация на ислямския закон – уахабизма. След превземането на Голямата джамия от бунтовници през 1979 г. тези правила станаха още по-стриктни.
Тази реалност превърна Саудитска Арабия в една от страните в Близкия изток с най-голямо неравенство между мъжете и жените. Според Глобалния индекс на половото неравенство на Световния икономически форум от 2016 г. Саудитска Арабия е трета в света по най-голямо неравенство между двата пола след две страни във война – Йемен и Сирия.
Един мъж е равен на две жени
Тази система на наставничество е остро критикувана от организации като Хюман Райтс Уоч, която сравни правното състояние на жените с това на непълнолетните, тъй като „не могат сами да вземат ключови решения за бъдещето си“.
Някои жени организираха кампания срещу тази система, въпреки трудностите в страна, в която представителките на нежния пол не могат да се разхождат на обществени места без компанията на мъж.
В съдебната система жените явно са дискриминирани. Както и в други страни със стриктна интерпретация на ислямския закон, свидетелските показания на мъж в съда са равносилни на тези на две жени.
Освен това е трудно жените да получат попечителството върху децата след развода, ако те са на повече от седем години за момчетата и девет години за момичетата. Трудностите стават още по-големи, ако жената не е мюсюлманка, т.е. ако чужденка живее в Саудитска Арабия.
Но някои аспекти от живота на жените в Саудитска Арабия имат по-малко ограничения, отколкото се очаква. Те могат да гласуват от 2015 г. насам. Образованието е задължително за момичетата и момчетата до 15 години и повече жени, отколкото мъже завършват университет. Но само около 16% от работещите хора са жени.
Дрехите, с които дамите отиват на работа обаче, не зависят от тях. Саудитските жени трябва да покриват напълно телата си с абая – характерната дълга туника, на места, посещавани от мъже, които нямат връзка с тях.
Поради това има ексклузивни пространства за жени като отделни етажи от търговски центрове, където те могат да махнат абаята си. Извън тях жените, които не спазват правилата, могат да бъдат санкционирани.
Но има и изключения – жените, които не са саудитки, имат законно право на по-либерален начин на обличане. Ако не са мюсюлманки, им се позволява да не покриват главата си.
Защо иранките се обличат в бяло в сряда?Много иранки публикуват снимки и видеа с бели дрехи в знак на протест
Но като цяло чужденките, които отиват в Саудитска Арабия, твърдят, че трябва да се покриват с абая, преди да излязат от летището. Много чуждестранни държавни глави и първи дами обаче посещават страната, без да използват абая, нито покриват главата си.
Голяма част от живота в Саудитска Арабия е разделена на полове и това разделение се прилага строго, в това число на басейните или във фитнес залите на хотелите, посещавани от чужденци.
Макар че други страни в света като Русия, Китай и Израел също забраняват на жените да осъществяват някои дейности, те не са толкова строги като Саудитска Арабия.
