От дълго време в обществото съществува стереотип, че децата, които нямат братя и сестри, са егоисти, не умеят да споделят и да работят в екип. Откъде идват тези предразсъдъци?
През XIX век американският психолог Юджийн Боханнон е провел социално проучване.
След това през 1986 г. психологът Тони Фалбо отрича тези твърдения. Резултатите от над 200 проучвания тя установява, че разликите между децата, които имат братя или сестри и тези, които нямат, не са толкова големи. Всъщност тя е открила само една разлика - единствените деца имат по-силна емоционална връзка с родителите си, отколкото децата от големи семейства.
През 2018 г. изследователи от Университета за приложни науки във Франкфурт стигнаха до същото заключение. В резултат на техните проучвания 25% от децата без братя и сестри наричат връзката си с родителите „доверителна”. По време на проучването децата били запитани дали могат да се свържат с родителите си в труден момент. В резултат на това се оказва, че децата без братя и сестри по-лесно обсъждат проблемите си с родителите си.
Според учените от Китай самите деца в семейството са по-малко склонни да правят компромиси. Група от изследователи, водена от психолога Цзян Цю, изследвала повече от 300 студенти. Учените провели различни тестове. В резултат на това в семейства с едно дете децата показват по-ниско ниво на толерантност. Отбелязани са и разлики в структурата на мозъка. Оказва се, че единствените деца в семейството имат повече сиво вещество в супермагнитната извивка. Тази област на мозъчната кора е отговорна за творчеството и въображението на човека. Също така единствените деца в семейството са по-малко толерантни към другите. Те имат по-малко сиви клетки в предния лоб, а този дял е отговорен за склонността към толерантност и способността за разбиране на другите
