Българка чака около 12 часа, за да отдаде почит на покойната кралица Елизабет II. “Ако трябваше да повторя и да чакам отново, щях да го направя”, това заяви Радост Пеева.
Както e известно кралицата почина на 8 септември, а стотиците хиляди се редиха на опашка да се поклонят пред тленните й останки в Уестминстър Хол.
Дългото чакане не бе нещо необичайно във въпросната вечер на 15 септември.
“Не бях изненадана от опашката, очаквах да има много хора, защото знам от хората, които живеят тук, че много уважават кралицата.
Още когато слязохме с мъжа ми метростанцията “Уестминстър”, в близост до Биг Бен, беше пълно с полиция.
По думите й те са се наредили в 18 часа на опашката след упътване откъде точно почва. И започва голямото чакане.
Впечатление й прави, че всички са дисциплинирани и готови да чакат с часове, за да се поклонят пред своя монарх.
Другото нещо е организацията.
Тя е на изключително високо ниво. Всеки от чакащите е получил гривна с номер и различен цвят, така че пререждане не е имало.
Отделно всеки, който е чакал е получил храна и вода. През целия път е имало хора, които са давали информация и са упътвали гражданите – самите те са били доброволците, които не получават и пени за това.
Медицински екипи бяха разполжени през определено разстояние и помагаха на хора, на които им прилошаваше.
“Видях много чужденци, българска реч не чух, признавам. По принцип в Лондон се чуваме навсякъде почти, и не само тук.
Никой на опашката не се оплаква, а възрастни хора и такива в неравностойно положение не издават и звук, въпреки студа и дългото чакане”, отбелязва българката.
Около полунощ тя и мъжът й най накрая стигат до Уестминстър Хол, където започва самото чакане.
.PNG)
“Движехме се много бавно, по едно време всички спряха.
Умората се виждаше в хората. Имаше такива, които налягаха по тревата за кратка почивка. Оказа се, че до момента на нашето пристигане бяха минали 900 000 души и трябваше да затворят за един час, за да почистят”, припомня си Радост.
Към 3 часа мъжът й Пейо се прибира, защото скоро е на работа, но тя самата остава и отказва да се прибере.
Около 5 часа тя вече е близо до ковчега на кралицата, но първо е тежката проверка. Храна, вода, парфюми, червила, спирали и подобни всичко се отнема.
“И най-после влязох. Емоцията, която ме обзе, не мога да я опиша с думи. Никога преди не съм се чувствала така. Очите ми се наляха със сълзи, заставайки пред ковчега на кралицата. Виждах хората около мен как също се вълнуваха. Всички плачеха и се кланяха. Видях и короната”, описва момента Пеева.
Хората са допуснати само на 2 метра от тленните останки на Елизабет II.
“Когато си тръгнах краката ми бяха на рани, всичко ме болеше след тези часове, но емоцията, която изпитвах, беше по-силна.
Беше дълъг ден, но се случва веднъж в живота, чете се по погледите на хората”, добавя тя.
Радост заявява, че не съжалява и за миг за дългата вечер.
“Единственото, за което съжалявам, е че не успях да присъствам лятото на празненствата по случай 70-годишното управление на кралицата”, заяви още тя.
Пеева не е успяла да иде на церемонията по погребението в Уиндзор заради блокирането на основните пътни артерии много по-рано от обявеното, но все пак успява да каже последно сбогом на кралицата в Лондон, където хиляди хвърлят цветя при преминаването на кортежа.
“Никога в живота ми не съм виждала толкова уважение и респект”, разказва Радост.
Тя споделя, че въпреки че само от 3 години живее там, идвайки си редовно у нас, не се чувства като чужд гражданин там. Научила се много на дисциплина, респект, амбиция. А родната България се е превърнала в мащеха поради ред причини.
Радост смята, че е странно отношението и подигравките с кралицата, виждайки ги под публикации на родни медии за нейната смърт в социалните мрежи.
“Странни са и сравненията с тежката ситуация в наводнените карловски села. Едното няма нищо общо с другото. Мен също ме боли много за нещата, които се случват страната”, споделя Пеева. Тя отдава случващото се на безхаберието на нашите управници.
“Странно е и отношението към украинските граждани. Там е война! Карали скъпи джипове, ами по-богата страна е. Кой с каквото е избягал”, казва българката, живееща на Острова.
Относно предстоящите избори Радост не очаква голяма промяна, но ще гласува и то в България.
“Не искам да бъда черногледа, но от видяното последните години не вярвам, че нещо кардинално би се променило. Докато всеки дърпа конците към собствените си интереси и не мисли за народа, не вярвам нещо да се промени”, завършва тя.
