Болничният лист се издава в деня, в който се установи временна неработоспособност, като изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното време.
В тези случаи отпускът, който е даден за временна неработоспособност започва задължително от следващия календарен ден, независимо дали той е неработен за лицето или не. Друго изключение е, когато болничният се явява продължение, т.е.
Срокът за болничния зависи от специалиста, който ни го издава.
Центърът за спешна медицинска помощ може да издаде болничен за срок от 3 календарни дни. ЛКК, при случай, че след 14 дни едно лице продължава да е неработоспособно, трябва да се обърне към комисията. Тя може да разреши непрекъснат отпуск за срок от 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. ЛКК, също така издава болнични за дневен стационар, т.е. престой в лечебно заведение без нощуване и домашен такъв, или специализирано медицинско лечение у дома.
ТЕЛК извършват експертиза на работоспособност след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност и в случаите, когато едно лице е ползвало 12 месеца отпуск, с прекъсване, в две предходни календарни години и в годината на боледуването.
Болният служител не може да откаже да му бъде издаден болничен, в случаите, когато лекуващият лекар или ЛКК са констатирали, че лицето е неработоспособно. В подобен случай болничният се издава служебно и се изпраща на работодателят, при когото работи осигуреният.
Първите 3 дни на болничния се плащат от работодателя частично,
получаваме 70% от среднодневното ни брутно месечно възнаграждение, в месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, т.е. ако имаме тридневен болничен, заплатата ни за месеца ще намалее.
А в случаите, когато нямаме 6 месечният осигурителен стаж, който се изисква, нямаме право на парично обезщетение.
Тодор Капитанов, експерт по трудово право коментира пред „Монитор“, че „за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност. В Кодекса за социално осигуряване също има хипотези, при които без да се правят осигурителни вноски за определен период, той се зачита за осигурителен стаж. В разпоредбата на закона е посочено, че без да се правят осигурителни вноски, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж.“
За следващите дни, плащанията от НОИ също са изчислени като част от заплатата ни. За общо заболяване е 80% от среднодневното ни брутно трудово възнаграждение или среднодневния ни осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. В случаите на трудова злополука и професионална болест се изчислява с 90% от среднодневното ни брутно трудово възнаграждение или среднодневния ни осигурителен доход.
Според Кодекса за социално осигуряване, общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност, за които имаме право на парично обезщетение.
В допълнение Капитанов посочи, че най-честите въпроси свързани с болничните се отнасят до това „за какъв срок може да се получи болничен, можем ли да се откажем от болничен лист, кога се уведомява работодателят и най-задавания е как се заплащат болничните“.
