Днес християнската църква чества един от най-големите си празници – Йордановден или наричан още Богоявление. За празника на трапезата трябва да присъстват само постни ястия.
Задължително е за Йордановден да сложим на масата си орехи. Подобно на традицията от Бъдни вечер, по орехите може да се гадае каква ще бъде годината.
Всеки един човек на трапезата трябва да си вземе по един орех и да го счупи.
За празника се приготвя и обредна пита от пшеничено брашно, смесено с брашно от просо. В някои райони на България вместо просо смесват пшениченото брашно и царевично.
На трапезата за Богоявление трябва да се поставят още зелеви сарми, пълнени чушки с боб, варено жито и вино.
С Богоявление се слага край на периода на т.нар Мръсни дни, когато венчавките се забраняват. От Йордановден до Великденския пост сватбите отново са разрешени според християнския канон.
На Йордановден се организира последната кадена вечеря. Това означава, че вечерта срещу празника трябва да се запали свещ, която трябва да догори на трапезата за 6 януари.
Каденето, къпането във вода, както и останалите обредни традиции на Богоявление се извършват за почистване от злите сили при преминаването от старата към новата година. Ритуалите се практикуват, за да се предпазим от злото през тази година.
Вярва се, че на Йордановден Исус Христос е бил кръстен в река Йордан, откъдето идва и името на празника. За нощта срещу 6 януари се казва, че небето се отваря и всички желания се сбъдват.
На днешния ден имен ден празнуват всички, които носят имената Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Данка, Богдан, Богдана, Божан, Божана и други производни.
На днешния празник всички християни трябва да измият ритуално ръцете и лицето си с вода, за да са здрави и да се предпазят от злини.
Тъй като Христовото кръщене се извършва във вода, се смята, че на днешния ден тя има магическа сила и може да лекува.
