Как да разберем дали страдаме от алергия?
Алергия – симптомите зависят от конкретния вид на алергична реакция . Алергичният ринит се характеризира със сърбеж, хрема, често с раздразнено гърло поради изтичането на секрети от носа.
Възпалението на конюктивата (тънката мембрана), покриваща окото (алергични конюнктивити), предизвиква зачервяване, дразнене и повишено сълзене.
Симптомите на хранителните алергии зависят от тъканите, които са най-чувствителни към алергените, и от това дали се разпространяват системно от кръвообращението.
Страдате ли от алергия?
Стомашно-чревните симптоми биха могли да включват подуване и изтръпване на устните, езика, небцето и гърлото, гадене, спазми, диария и газове. Контактният дерматит се отличава със зачервена кожа, сърбеж или мехури пълни с течност.
Генерализирани или локални реакции на тялото могат да се появят в отговор на всякакъв вид алергени, но са по-чести след поглъщане или инжектиране. Кожните реакции включват раздразнение, зачервяване и сърбящи петна, наричани копривна треска.
По-дълбоката и по-изявена кожна реакция , включваща по-голямо събиране на течност, се нарича ангиоедем. Анафилаксията – друга реакция, се проявява със затруднено дишане, падане на кръвното налягане, отоци на тъканите, нарушения на сърдечния ритъм, световъртеж, а в някои случаи и загуба на съзнание.
Алергиите често биха могли да бъдат диагностицирани чрез внимателна анамнеза, отговаряща на появата на симптомите при излагане на възможни алергени. Тестовете за алергия могат да се използват за определяне на потенциалните алергени.
Скарификационните проби обичайно се провеждат чрез повърхностни одрасквания, които излагат кожата на малки количества различни вещества и се наблюдава реакцията.
Кожна реакция се проявява даже ако алергенът е типичен за храносмилателната система или за дихателните пътища.
Радиоалергосорбентните тестове измерват нивото на реактивните антитела в кръвта. Провокационните тестове се провеждат най-често с въздушни алергени, които след вдишване показват мястото на проява на алергията.
Тестовете за хранителни алергии налагат въздържане от продукти, съдържащи съмнителния алерген в продължение на две или повече седмици, последвано от приемане на определена доза. Такива тестове не се прилагат, ако в анамнезата на пациента присъства анафилаксия.
