Особена важност и символика питката придобива на Бъдни вечер.
Денят преди Коледа е най-големият зимен празник. Наричат го Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни вечер или Каден вечер.
Всички се събират на трапезата в очакване на раждането на Христос.
Най-голямо внимание стопанките отделят за приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове.
Първата пита е посветена на Коледа. Представлява голяма кръгла пита, наричана още боговица, богова пита, божичник. Върху нея домакините добавят украса от тесто, най-често във формата на цвете или кръст. В Западна България има обичай да се омесва пита със сребърна пара или дори със сламка и мъниста в нея, по които да се гадае за бъдещето.
Вторият вид хляб е посветен на селския поминък - земеделие, скотовъдство, на къщата. От тесто се оформят предмети, свързани със селскостопанската дейност в съответния район и оттук хлябовете се наричат харман, рало, орач, кошара, бъчва.
Третият вид хляб са краваите, приготвени специално за коледарите. За малките коледарчета се омесват коледни крайчета, колачета. По изпичането на краваите коледарите определят коя мома е най-работна.
В питата може да сложите сребърна пара, дрянови клонки, различни варива и семки, каквото вие си изберете. Според традицията хлябът е безкръвна жертва и с него може да умилостивим по-висшите от човека сили.
Обредният хляб винаги и с кръгла форма, защото кръгът символизира безкрайността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто - кръстове, узрели житни класове, рало, животни или плодове. Всички те са символ на плодородие и благополучие.
Питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно. За приготвянето се избира най-едрата и чиста пшеница. Брашното се пресява три пъти и от него се замесва тесто. В някои региони на страната това се прави с “мълчана “вода, която е донесено от мома при пълно мълчание. Във водата се поставят билки и цветя. Питата се меси от мома или млада булка.
Как се чупи питата?
Питката се разчупва от най-възрастния на масата. Вярва се, че той играе ролята на мост (посредник) към предците ни. Питата най-напред се прекадява, вдига се високо над главата на най-малкото дете, разчупва се на кръст и се нарича “Ей толкова да е високо житото”. Другите отговарят “Амин! Дай Боже!”. Чак след това се разчупва. Първото парче се определя за Богородица или се поставя под домашната икона. Следващото парче е за къщата, за животните и после за останалите членове на семейството. Раздаването става от дясно на ляво - посоката на живота според народната традиция.
Девойките пъхат парче от обредния хляб или питката под възглавницата си преди да заспят, за да сънуват бъдещия си съпруг.
На който се падне парата, ще има най-голям късмет през идната година. Ако парата се падне в парчета на Богородица, късметът ще е за всички.
