„Аз не съм убиец! Защо ме вземате? Аз не съм я убил“, това повтарял нервно в полицейската кола вчера 25-годишният Мехмед Хасан и кършел пръсти. Дори не бил с белезници.
В колата Мехмед се държал неадекватно като в утрото на 17 декември в болницата в Момчилград, където отишъл да види мъртвата си братовчедка. Тогава местните полицаи сметнали, че младият мъж е шокиран от смъртта на близката Дамла, но и Мехмед предвидливо избягал навън, обяснявайки, че не може да издържи на гледката.
Три дни по-късно, в сряда, нямало как да излезе от патрулката, но продължил да повтаря „Аз не съм я убил“. Когато доведеният от Момчилград млад мъж бил настанен срещу психолог на МВР, командирован от столицата експерт, изучаващ умствените процеси, заявил: „Този е убиецът!“.
Тези думи сринали Мехмед и той заповтарял: „Искам мама, искам мама“. И се започнало с пълните самопризнания. Мехмед поискал назаем пари от леля си Садет Муса, тя му дала 50 лева.
Той имал нужда от още пари и решил да влезе в жилището на леля си. Знаел, че тя е на работа във фабриката край Кърджали в събота вечерта и ще се върне в неделя сутринта след 7 часа.
Знаел, че 7-годишната му братовчедка Дамла е сама, защото баба й, която оставала с нея по време на нощните смени на майка й, се намира в Турция. Отключил. Надявал се тихо да тършува из апартамента, да намери пари и да си тръгне незабелязан. Дамла се събудила и Мехмед затиснал устата и носа на детето. Не искал да я убива, а просто да не й позволи да вика.
