На 20 декември Българската православна църква отбелязва Игнажден. Древните поверия сочат, че точно на този ден започва Новата година.
То може да ви помогне да бъдете здрави, годината да бъде плодородна и късметлийска или пък точно обратното. Именно заради тези вярвания, от древни времена до днес българите се вглеждат внимателно в знаците, които получават на Игнажден. В различните краища на страната празникът се нарича още Млада година, Полазовден, Млад месец, Нов ден и Полаз.
Смята се, че на Игнажден слънцето се обръща към пролетта и лятото, при все че все още е в най-далечната си точка.
Задължително се палят огньове, за които се вярва, че са проводник на слънчевата магия.
На Игнажден трапезата е постна Те са символ на слънчевия диск и се вярва, че помагат на слънцето да свети с по-голяма сила. Традицията повелява на този празник да се омесят колачета за всеки един член на семейството. Първата щипка от тестото се отделя и се суши за лек.
Българите вярват, че това тесто върши чудеса при сърдечни бодежи и стомашни болки.
От тестото се отделя и още една щипка, от която се изработва кръст и се поставя над вратата.
Жените пазят квас до Васильовден, който се суши. Смята се, че с него могат да привлекат съпрузите си, а момите – ергените. Вярва се, че той също е много силен лек.
На този ден се коли и прасето, макар че по традиция трапезата трябва да е постна. Когато някой излезе от дома си на Игнажден, задължително трябва да се върне с пълни ръце. Домакинята раздава питки на съседите за здравето на всички вкъщи, в това число и на добитъка. Прави се обредна пита, която се разчупва от стопанина на празничната трапеза.
Вярва се, че на когото се падне по-голямо парче от питката, той ще е най-големият късметлия през годината. За да има берекет, се варят жито, ориз или пък се правят сарми. Домакинята трябва да избере по два ореха за всеки член на семейството.
Те се оставят да престоят до Бъдни вечер в паница, изработена от пръст. Тогава се гадае по тях какво ще е здравето на всеки един.
На този ден не се изнася нищо от къщата, за да не избяга берекетът. Не се дава и назаем, особено сол. От Игнажден до Ивановден не се правят помени.
