Симптомите на новия коронавирус често пъти с бъркат с тези на други респираторни заболявания и обикновена настинка. Затова е важно да знаем кой от признаците на някакво неразположение категорично сочи, че сме се разболели от COVID-19 , а не от обикновен сезонен грип, например.
Сред досега известните симптоми на коронавируса най-честите са: температура, кашлица, загуба на вкус и/или обоняние, хрема, главоболие, болки в гърдите, крайниците или гърлото, затруднено дишане.
Повечето от тези признаци обаче не могат да бъдат сигурен знак за заболяване от COVID-19, тъй като се проявяват и при грип или най-обикновена настинка.
Според учени от Лондонския университетски колеж има два категорични симптома , които може да се разглеждат като сигурен признак за зараза с коронавирус , пишат от Vesti.bg.
При близо 80% от пациентите, които се оплаквали от внезапна загуба на обоняние или вкус, изследователите са установили наличието на антитела. Друго тяхно заключение е, че 40% от хората, загубили вкуса или обонянието си в резултат от зараза с коронавирус, не са имали нито кашлица, нито повишена температура.
И още нещо са установили британските учени: загубата на обоняние е по-надежден признак за зараза с коронавирус, отколкото загубата на вкус: при хората с внезапна загуба на обоняние вероятността за наличие на антитела е три пъти по-голяма, отколкото при пациентите, оплакващи се от загуба на вкус. „Затова най-важното послание гласи: всеки, който установи, че не усеща миризмите, с които се сблъскваме всеки ден, като например миризмата на лук, чесън, кафе или парфюм, трябва незабавно да се самоизолира и да се подложи на тест за коронавирус”, казва Рейчъл Батърхем от британския изследователски екип.
Заедно с резултатите от проучването, изследователите публикуват и свидетелствата на пациенти, проявили тези специфични симптоми. Повечето от тях са заявили, че не са имали запушен нос, но въпреки това не са били в състояние да усещат никакви миризми. Подобна е картината и при другия признак – загубата на вкус. Много от пациентите са се оплаквали, че не са били способни да усетят вкуса дори на най-лютата чушка или на най-пикантния сос. Същото важи и за всички течности.
На базата на тези изводи учените от Лондонския университетски колеж препоръчват загубата на обоняние или вкус да се възприеме като важен критерий при проследяването и установяването на заразата.
