През 2012-а бананово дърво красеше двора на земеделския производител от кирковското село Чорбаджийско Бейсим, който се прочу в региона с продажбата на лимони в саксии. След 30-ина години бананови дръвчета ще има в дворовете на голяма част от земеделски стопани в планината.
В дворовете на хората ще се отглежда дори киви. 43-44 градуса горещини през август ще са нещо обичайно. Зимният сезон на Пампорово ще продължава само месец, в останалото време няма да има сняг. А на територията от Доспат до Кирково, в 17-те общини в Смолянско и Кърджалийско, ще живеят почти два пъти по-малко хора, отколкото са сега.
Това сочат прогнозните данни на Националния статистически институт, на екипи учени от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите и Аграрния университет, на краеведи-изследователи, предоставени на 24rodopi.com.
През 2050 година в 7-те кърджалийски общини ще живеят само 93 830 човека. През 2060 година те ще са едва 87 444 души (45 689 мъже и 41 755 жени), смятат в НСИ. В Смолянско напускащите с билет в една посока ще са повече. През 2050 година в областта ще останат 47 071 човека, а през 2060-а – 41 223-ма (22 502 мъже и 18 721 жени). За сведение, в момента в Кърджалийско живеят 152 хиляди човека, а в Смолянско – 121 хиляди. 19 са селата без жители, след 3 десетилетия ще са 120.
Десетки села ще бъдат с 1 до 5 жители. Средно годишно към 3000 души ще напускат двете области. 1929 човека си тръгнали от Кърджалийско в последната година, най-много са напусналите селата в община Крумовград. За отбелязване е, че в Крумовград ще са минали период, в който общината ще е в челните класации в категорията „Най-много инвестиции". Заради златодобива на Ада тепе (как градът се промени коренно за кратко време четете по-късно) тук вече са открити много нови работни места, влагат се средства в инфраструктура и т. н.
Мегаинвестицията ще вдигне жизнения стандарт на хората от района, ще рефлектира и на инвестиционната политика на Общинска администрация. Местните напускат родния край и предимно се установяват в Западна Европа, но прогнозите са в планината в следващите 3 десетилетия да се заселят хора от други региони и чужденци, водени от така нар. „екомиграцията" - хора, които напуснат замърсените си райони и търсят населени места с надморска височина около 1000 метра.
Процентът на тези преселници обаче ще бъде твърде малък в сравнение с ръста на ромското население, което ще живее в Родопите. При последното преброяване само 1274-ма жители на област Кърджали се определили като роми, но такива са 6-7 пъти повече граждани, смятат експертите. През 2050-а ще бъдат около 12 000. В Смолян към днешна дата за роми се определят само 456 души.
Очаква се да станат към 4 пъти повече след 30 години. Родопите ще станат по-красиво място за живеене, но тук ще се печелят по-малко пари, отколкото във вътрешността на страната или в Западна Европа. Смолянско и Кърджалийско ще бъдат гурбетчийски региони, но не като сега – съпругът работи на Запад и праща пари на семейството си. В бъдеще родопските семейства ще работят и ще живеят в страни, които им гарантират по-високи доходи и възможности за развитие, а тук ще останат предимно пенсионери, служители и „заклети фермери".
Родопчани ще бъдат малко по-добре от сегашните жители на Северна Гърция – във всяко отношение. Минималната заплата и пенсиите ще са над 1200 евро. До плажовете на Бяло море ще се стига за малко повече от час – и от Кърджали, и от Смолян.
Всички възможни гранични пунктове ще са отворени. „Глобалното затопляне ще вдигне температурите у нас с 5 градуса до 2050 г. Южна България ще отиде към средизимноморския климат. Ще се появят нови растителни и животински видове, вредители и болести", твърди доц. Калинка Кузманова от Аграрния университет в Пловдив, преподавател по агрометеорология и природни бедствия и катастрофи. Според нея ни очакват не само непоносими жеги. Високите температури водят до по-големи изпарения.
Повече водни пари постъпват в атмосферата и участват в хидрологичния цикъл на земята. Те трябва да се върнат в Световния океан чрез т.нар. голям и малък кръговрат, а последствията ще бъдат поройни валежи и наводнения на едни места, а суша - на други. Вече сме в зоната на неустойчивия климат, на резките амплитуди, които се отразяват неблагоприятно върху човека и топлокръвните селскостопански животни.“Кокошките започват да снасят по-малко", посочва доц. Кузманова.
Един от очакваните резултати от затоплянето е изместване на ареала на флората и фауната към по-големи географски ширини. Субтропичните култури, характерни за Гърция, ще се появят и в България. Да си припомним и експеримента с 1000 дръвчета маслини от испански сорт, които бяха засадени в Източните Родопи. Пилотният проект за отглеждане на маслини в Кърджали и Крумовград на стойност 440 000 лева стартира през ноември 2009 година.
Тогава се очакваше на третата година след засаждането им маслиновите дръвчета да достигнат до 75 процента плододайност, а от един декар да се добиват поне 2000 килограма маслини. Проектът обаче претърпя провал. Според покойния вече доц. Васко Василев, който ръководеше Висшето училище по агробизнес, две са причините за това. Първата е, че температурите паднали неочаквано до над минус 20 градуса и маслините измръзнали. Втората причина за провала на проекта е свързана с човешкия фактор. „Хората, на които се доверихме и които трябваше да отглеждат маслините, ни подведоха. Дадохме им посадъчен материал и впоследствие - никакви усилия от тяхна страна.
А се оказа, че дори не са ги поливали, какво да чакаме тогава", коментира тогава пред 24rodopi.com доц. Васко Василев. Предстоят обаче нови опити, съвместно с испанска корпоративна групировка, в чийто състав членуват 165 кооператива, специализирани в производството на маслини, зехтин и ядки. Учените смятат, че е дошло времето за селектиране или внасяне на сухоустойчиви видове растения. „Предстоят и промени в технологията на отглеждане на земеделските култури. Обикновено пролетниците се садят, след като температурите трайно се вдигнат над 5 градуса за равнините.
Досега това ставаше в началото на март. В последните години обаче още в средата на февруари се създават условия. Ако чакаме да дойде март, влагата от зимните валежи ще се изпари от почвата и ще сеем при воден дефицит, което обрича реколтата", казва доц. Кузманова, цитирана от „24 часа“. Всички аграрни преподаватели в България са на мнение, че в недалечно бъдеще границата за земеделие и лесовъдство ще се вдигне от 800 м на 1000 м надморска височина. „На тези места спокойно ще може да се гледат овощни дръвчета.
Необратимите промени в климата водят до поява на непознати досега вредители по растенията. Нашествията на мароканския скакалец в България ще станат по-чести", твърди доц. Кузманова. Първото беше през 2000 година в община Черноочене. В следващите години скакалците атакуваха посевите и в други населени места в Кърджалийско и Смолянско. Нови болести, типични за тропиците, ще има у нас, смята доц. Кузманова. "Камили със сигурност обаче няма да се разхождат у нас, защото са пустинен вид", шегува се доц. Кузманова.
