Ето мъжът, който спаси дете от електрически стълб с високо напрежение

Тогава спасителят му инж. Стефан Илъков го сваля обгорен от електрически стълб в кв. “Шаренка”. “Емо висеше между два винкела на железния стълб. Преди да стигна до него, дойде в съзнание и бе само на 70 см от опасността пак да го ударят 20 киловолта ток”, спомня си Илъков.
Заради смелата си постъпка инженерът бе отличен като “Достоен българин” от в. “24 часа”, а община Мадан го обяви за почетен гражданин. Тогава на церемонията в София Илъков
пожела на 
момчето да 
стане 
най-добрият 
електротехник 
в страната. По ирония на съдбата удареното и обгорено от токов удар момче днес учи електроенергийна техника във филиала на Пловдивския технически университет в Смолян. “Това е съдба, сам си е избрал какво да учи, разбрах едва след като беше вече приет”, казва Илъков.
В деня на инцидента Емил и още 6-7 деца решили да идат в гората и да се състезават кой ще се изкачи най-високо на електрическия стълб. Започнали да се катерят, но едно по едно започнали да се отказват. Емо обаче продължил напред и стигнал почти до върха му. Тогава го ударила волтова дъга и го обгорила тежко в областта на десния крак, лявата ръка, седалищната част и лицето.
След удара останал да виси на един винкел в безпомощно състояние. Стълбът е подсилен и e с три отделения. Емо се движел в крайното отделение, но ударът го запокитил в средното.
Децата изтичали до училището да съобщят за случилото се и първи на място отишъл домакинът Наско. Пристигнали и екипи от спешната помощ, полицията, оборудвани с облекла и каски пожарникари, общо към 50 човека.
“Започнали да умуват как да свалят детето и поискали да се спре подаването на електричество в цялата община. Това обаче изисква много време и момчето можело да си иде. Съпругата ми Теменужка работи като фелдшер във филиала на спешната помощ в Мадан и
ми се обади по 
най-бързия начин 
да съдействам 
да се спре 
токът”, 
разказва Илъков. Тъй като не успял веднага да издири отговорника за тока към “Горубсо” - Мадан, Стефан отишъл на мястото на инцидента лично. Видял събралите се хора и момчето отгоре. Без да се колебае, се наел без предпазни средства да се изкатери, за да спаси детето. Макар да знаел, че електричеството не е спряно.
“Качих се по страничното отделение, защото знам, че там токът е далече. Когато се изкатерих, Емо дойде в съзнание и започна да пищи и плаче. Гърчеше се като червейче на винкела. Накарах го въпреки болката да се измъкне между железата в средното отделение на стълба и да припълзи в крайното, за да го поема и да е далече от тока. Ако не ме беше слушал, както фазата бе близо, само на 70 см,
имаше опасност 
да бъдем 
овъглени и 
двамата 
или да паднем от 10 метра върху бетонен постамент в основата. Прегърна ме с овъглената си ръчичка и лека-полека започнахме да слизаме по стълба. Държах го с дясната ръка и слизах с лявата. По-късно открих обгорена кожа и кръв по ризата си. Един полицай, когато го посрещна на земята, вместо с плавни движения го хвана рязко за гърба и му спука доста мехури, детето буквално стенеше от болка”, разказва Илъков. Полицаите и пожарникарите обаче го поздравили за смелостта и хладнокръвието, както и за познанията при неизключено електричество да проведе сам спасителната акция.
След това Емо е транспортиран от Мадан в Смолян, минал през болница в Пловдив и накрая е закаран в детската клиника по изгаряния в “Пирогов”. “От изгарянията се лекувах цели 3 месеца. Тъй като имах поражения върху сухожилията, месеци наред ходих и на рехабилитация, а след това продължих с превръзки в Мадан и Смолян”, обяснява Емил.
Години след това спасителят и спасеният отново попадат в екстремна ситуация. Емил шофирал за изпит в посока Смолян и паднал с автомобила си под пътя в района на пътното управление край село Средногорци. Катастрофата не била тежка. Измъкнал се и се изправил и кого да види - Стефан Илъков отново.
“Сякаш Господ 
ми го изпраща 
в тежки за мен 
моменти”, 
споделя младият мъж. Инж. Илъков бил в района да търси стара мантинела, за да прави заземяване на строителен обект. Видял колата на Емо - зелено субару, помогнал му да излезе, свалили потрошените части, запалили автомобила и дори му направил “съпровод” до сервиза, тъй като имало патрул на КАТ и можело да го глобят.
“Сякаш е мое дете, толкова съм привързан към него. Още тогава изчете и знаеше почти всички факти от една енциклопедия, която вашият вестник му подари. Вече е прекрасен млад мъж, не пие, не пуши, спортува.
Когато се излекува, след инцидента, приятелите му тръгнаха на море, но повечето от тях са деца на миньори и ходеха безплатно в база на “Горубсо”. Тъй като майката на Емо е санитарка, а баща му е строител, за него лагерът трябваше да струва 200 лева, понеже не са служители на рудодобивното предприятие. Родителите му - Сергей и Златка, тогава нямаха възможност да платят сумата, понеже се бяха поохарчили покрай лечението му. Отидох в “Горубсо” и поисках от шефовете да платят сумата за Емо, тъй като стълбът, на който пострада, е техен и нямаше дори предупредителни табели. Тогавашните шефове обаче отказаха.
Платих аз 
почивката на Емо,  
въпреки че издържах двете си дъщери студентки, за да иде момчето на море с приятелите си и да се разсее след продължителното лечение”, разказва Илъков.
Решението да плати почивката взел без знанието на родителите на момчето, платил от средствата, с които община Мадан го наградила за почетен гражданин.
По-късно с бригада правел парково осветление на една от улиците в Мадан и при него отишъл бащата на Емо. Връчил му голям златен пръстен с впечатляващ скъпоценен камък за благодарност. Илъков не носел злато, а и подаръкът му се видял твърде скъп. “Помолих го да го върне и да купи по-малък и по-евтин. Човекът беше правил курбан и си нарекъл да ми направи подарък. Затова вече нося златен пръстен. Не съм го свалял оттогава”, споделя Илъков. Спасителят е баща на две дъщери. Мануела е на 30 г. и е психолог в Пловдив, а 2 години по-малката Деница администрира петзвезден хотел на Канарските острови. За тях баща им е герой.
Въпреки че е на 53 години, инж. Илъков е пенсионер. Някога сключил договор и вместо да иде в казармата, дал съгласие да работи в мините 5 години. След това му разрешили да следва в Минногеоложкия университет. По-късно бил началник в “Горубсо” и се пенсионирал със стаж като подземен работник. 1Бил е строител в Германия, както и в Ливан, където ръководел строеж на тунели и шахти за вода в плодородната долина Бекаа на границата със Сирия и Израел. В момента е ръководител на строеж на частна ВЕЦ на река Малка Арда в района на село Оряховец , недалеч от родното му село Гълъбово.
“Емо беше спасен всъщност благодарение на моята съпруга. Ако не ми се беше обадила, нямаше и да знам. Тя продължава да работи като фелдшер в спешната помощ вече 31 години”, казва с гордост за жена си спасителят.